— Уволнени ли сме, Джон? — запита Динг, когато самолетът тръгна към пистата.
— Сигурно не. А и да сме, няма да го нарекат така. Може да те направят инструктор във Фермата. А за мен…? Може да ме оставят на заплата година-две или да се закача за някое бюро в оперативния център, докато ми вземат разрешителното за паркинг. Твърде старши сме, за да ни уволнят. Не си струва бумащината. Боят се, че може да се разприказваме пред неподходящ репортер.
— Да, ти още дължиш обяд на Боб Холцман, нали?
Джон за малко не разля шампанското си при тези думи.
— Е, обещал съм, нали така?
Замълчаха за няколко минути, след което Динг каза:
— Значи ще се обадим на Джак?
— Ами май трябва, Доминго.
— Ясно. По дяволите, Джак-младши вече се е дипломирал, нали?
— Да. Но не знам с какво се занимава.
— Обзалагам се, че е на служба за богаташки деца. Акции, облигации, кинти. Басирам се.
— А ти какво си работил на неговите години?
— Учех се от теб какво да правя с пратките в тайници във Фермата, а вечер посещавах университета „Джордж Мейсън“. Повечето време ходех и спях.
— Но доколкото си спомням, взе магистърска степен. Много повече от мен.
— Да. Получих парче хартия, в което се казва, че съм умен. А ти оставяше мъртъвци по целия свят.
За щастие подслушването в салоните на авиолайнерите е невъзможно.
— Наречи го лабораторна работа по външна политика — предложи Кларк, докато преглеждаше менюто за първа класа. Ако не друго, „Бритиш Еъруейз“ поне сервираха добра храна, макар че все още не разбираше защо авиолиниите не се запасяват с „Биг Мак“ и картофки. Или може би пица от „Домино“. Колко пари щяха да си спестят само… но говеждото на „Макдоналдс“ във Великобритания май не го биваше. В Италия беше още по-зле. Обаче националното им ястие беше телешко по милански, което направо разбиваше бургера „Биг Мак“.
— Притесняваш ли се?
— За работата ли? Не. Винаги мога да изкарвам истински пари като консултант. Знаеш ли, ние двамата можем да отворим фирма за охрана на важни персони или нещо такова и да направим много добри пари. Аз ще планирам, а ти ще се занимаваш с физическата защита. Знаеш как е — стоиш и гледаш в хората с гримаса, която казва „не се ебавай с мен“.
— Твърде стар съм за това, Доминго.
— Никой не е толкова тъп да рита стар лъв по задника, Джон. А аз и без това съм прекалено нисък, за да плаша лошите.
— Глупости. Аз не бих се закачал с тебе дори на шега.
Чавес рядко получаваше подобен комплимент. Той беше особено чувствителен заради ниския си ръст — жена му беше по-висока с два сантиметра — но това имаше своята тактическа полза. През годините няколко души го бяха подценили и попаднали обсега му. Непрофесионалисти. Професионалистите можеха да видят в погледа му колко е опасен. Ако той реши да включи лампата, разбира се. Но рядко се стигаше до това, въпреки че в източен Лондон някакъв уличен побойник беше станал неучтив пред една пивница. Събудиха го по-късно с чаша бира и карта за игра в джоба — дама пика с гланцовочерна обратна страна. Подобни неща се случваха рядко. През повечето време Англия беше цивилизована страна, а и Чавес не си търсеше белята. Научил беше този урок през годините. Черните мъже оставяха картите като сувенир. Вестниците подеха темата и Кларк натисна здраво хората си. Но не чак толкова здраво. Може и да работеха за сигурността, но момчетата трябваше и да се поперчат. Хората, които той остави в Уелс, имаха нужните качества, в което няма лошо, стига да знаят кога да спрат.
— Според теб коя беше най-добрата ни задача?
— Увеселителният парк. Малой се справи отлично, като ви разположи по крепостта, а онзи го заловихте почти перфектно, като се има предвид, че не бяхте репетирали.
— Да, биваше си ги онези — съгласи се Доминго с усмивка. — Моите стари нинджи не можеха да им стъпят на малкия пръст, а аз си мислех, че от тях по-добри войници няма.
— Добри бяха, но опитът значи много.
В екипа „Дъга“ нямаше човек с по-ниско звание от щатен сержант, за което се изискваха доста години в униформа.
— Много знания се придобиват с времето, а и тези неща не се учат от книгите. В онези дни ги обучавахме адски много.
— Да бе. Ако се наложи пак да тичам, ще трябва да си взема нови крака.