Арчи излезе от задната седалка и се облегна на предната врата.
— Вашата карта на Медина е добра, но не е идеална, затова внимавайте. Сигурни ли сте, че не можете да чакате до сутринта?
— Май не — отвърна Брайън.
— Е, в такъв случай се усмихнете. Правете се на туристи. Зяпайте витрините, пазарете се, разчупете малко походката. Не марширувайте като копачи…
— Копачи?
— Войници. Можете да паркирате по страничните улици до „Коринтия“ — чудовищния хотел, покрай който минахме на път насам.
— Ясно.
— Той се вижда почти отвсякъде в Медина. Ако се загубите, вървете към него.
Брайън каза:
— По дяволите, говориш сякаш влизаме в бърлогата на лъва.
— Аналогията не е лоша. Медина е безопасна нощем, но се разчува, ако биете на очи. И още две неща — ако трябва, зарежете колата. Аз ще я обявя за открадната. Второ, под гумата в багажника има кафяв хартиен плик с разни хубави неща.
Доминик каза:
— Предполагам, че не става дума за закуски.
— Не, приятелю.
64
НАЙОАН ИЗЛЕЗЕ от посолството в пет следобед, отиде с автобус до един паркинг встрани от „Кълъмбъс“ и се качи в синя „Тойота Камри“. С Кларк зад волана, тримата го проследиха с колата си до апартамент на първия етаж в югоизточния край на известния „месарски“ район на Сан Франциско между сградата на общинската администрация и пазарната улица. Смятаха го за най-лошия квартал в града с висока бедност, престъпност, бездомници, етнически ресторанти, долнопробни хотели, клубове на ръба на благоприличието и художествени галерии. Кларк и другите решиха, че може да има само една причина Найоан да иска да живее тук — в квартала имаше относително многобройно население от азиатци, което му даваше известна анонимност.
След няколко часа в дома си Найоан излезе от апартамента с черен костюм и се качи в колата си. Този път го проследиха обратно до хотел „Холидей Ин“, като караше Джак. Изчакаха десет минути, след като влезе във фоайето, и се върнаха назад към „месарския“ квартал.
— Защо го наричат „месарски“? — запита Чавес, когато Кларк зави по улица „Хайес“ и се зае да търси място за паркиране. Фаровете на колата осветиха съборени кофи за боклук и сенчести фигури, седнали около тях.
— Никой не знае със сигурност — отговори Джак. — Нещо като градска легенда е. Говори се, че тукашните полицаи някога получавали премии за опасно работно място и можели да си купуват по-добро месо.
— Ти май си чел пътеводителя, а, Джак?
— Него и малко Сун Дзъ. Опознай врага си, нали така?
— Определено този квартал има характер.
Кларк намери място за колата под едно дърво между две улични лампи и спря. Угаси фаровете и изключи двигателя. Блокът на Найоан се намираше на една пряка надолу на отсрещния тротоар.
Кларк погледна часовника си и каза:
— Осем часът. Найоан трябва да е на приема. Преобличайте се.
Смениха градските си дрехи — панталони в цвят каки, тениски и якета — с характерното за тук облекло, което купиха по-рано в магазин за дрехи втора ръка: тениски, анцузи, бейзболни и плетени шапки.
— Двадесет минути и се събираме тук — каза Кларк. — Радиус от три пресечки. Същото както преди. Районът е лайнен, така че изглеждайте по съответния начин.
— Който е? — запита Джак.
Отговори му Чавес:
— Не се ебавай с мен и аз няма да се ебавам с теб.
Срещнаха се отново при колата, след което отидоха на юг към следващата пряка и застанаха до един вход. Чавес се обади пръв:
— Видях само една полицейска кола. Минаха съвсем спокойно. Не се оглеждаха много.
— Джак?
— Не забелязах да светят лампи в апартамента. Отзад има алея и разкапана дървена ограда с отключена врата, която води към бетонна площадка. На два метра от двете страни на вратата има кучета. Разлаяха се, когато минах край тях, но по прозорците не се показаха никакви лица.
— Има ли лампа на задната врата? — запита Кларк.
Джак кимна.
— Гола крушка. И без комарник.
— Това за комарника важно ли е?
Джак сви рамене.
— Ами комарниците скърцат, тропат.
— Получаваш златен медал.
След тридесет секунди един подир друг тримата обиколиха района и се срещнаха в уличката. Чавес мина първи през вратата, качи се по стъпалата и разви крушката, а после слезе долу. Другите двама го последваха. Кларк се качи по стъпалата и клекнал до вратата, успя да отвори бравата за деветдесет секунди. Даде знак да чакат, след което се вмъкна вътре. Върна се след шестдесет секунди и им махна да идват.