Выбрать главу

Отвътре апартаментът приличаше на огледало на архитектурата на сградата — дълъг и тесен с претрупани коридори, паркетен под с износени пътеки, тъмни первази и ламперия. Джак установи, че Найоан не го биваше по вътрешното обзавеждане — обикновена кухня и баня с шахматно наредени плочки, дневна с разтегателен диван, масичка за кафе и малък телевизор. Джак си помисли, че вероятно онзи не очаква да остане тук дълго. Защо да си прави труда за нещо различно от най-необходимото? Дали това означава нещо? Май трябва да се види още колко време остава на Найоан да работи в консулството.

— Добре, да ровим — заповяда Кларк. — И всичко да е по местата си, когато приключим.

Тримата включиха фенерчетата си и се заловиха за работа.

Почти веднага Чавес забеляза един лаптоп „Дел“ върху бюрото в спалнята на Найоан. Джак го включи и се зае да се рови в папките, в историята на преглежданите сайтове в интернет и в електронната поща. Кларк и Чавес го оставиха да работи и прекараха тридесет минути в разглеждане на апартамента, като първо проверяваха очевидните места за криене.

— Добре — каза Джак. — Няма парола, нито програма за следене на натисканите клавиши… Освен стандартната антивирусна програма и защитна стена този компютър е широко отворен. Тук има доста неща, но нищо не бие на очи. Повечето са несекретни документи на консулството и лична поща. От приятели и роднини у дома.

— А адресната книжка? — запита Кларк.

— И тук нещата са така. Нищо, което сме виждали в списъците на хората от Революционния съвет. Чисти си историята на посещаваните страници в интернет всеки ден, та чак до временните документи и бисквитките.

— Бисквитки ли? — запита Чавес.

— Малки късчета данни, които интернет сайтовете оставят в компютъра при всяко посещение. Стандартна практика в повечето случаи.

— Колко надълбоко можеш да ровиш? — запита Кларк.

— Тук? Не много. Мога да копирам всичките му папки, документи и електронната поща, но ще ми трябва доста време.

— Добре, вземай каквото можеш.

Джак включи един преносим харддиск към порта на компютъра и се зае да копира, а Кларк и Чавес продължиха търсенето. След още четиридесет минути Чавес прошепна от кухнята:

— Готово.

Върна се в спалнята с найлонов плик с цип.

— В чекмеджето на шкафчето има фалшиво дъно.

Джак взе плика и го погледна.

— DVD за многократен запис.

Отвори чекмеджето на компютъра и пъхна диска в него. Натисна върху съответната буква и на екрана излезе прозорец.

— Тук има доста данни, Джон. Към шестдесет гигабайта. И много от тях са снимки.

— Покажи няколко.

Джак щракна с мишката два пъти върху една от папките и снимките се появиха в умален вид.

— Познати ли са ти?

— Разбира се — отговори Кларк.

Джак почука с показалец по три снимки.

— Защото тези определено са от сайтове на Революционния съвет.

— Няма дим без огън — обади се Чавес.

Кларк погледна часовника си.

— Копирай го. Динг, хайде да подреждаме. Време е да се махаме.

* * *

Стигнаха в хотела си „Ла Куинта Ин“ до летището след час. Джак качи някои от изображенията чрез сигурен протокол за прехвърляне на файлове в сървъра на Колежа, а после се обади на вундеркинда по информационните технологии Гавин Биъри и го включи на високоговорителя.

— Тези сме ги виждали преди — каза Биъри. — На флашката от Триполи, нали така?

— Да — отговори Джак. — Трябва да разберем дали в тях има стеганограма.

— В момента завършвам алгоритъма за дешифриране, но не знаем с каква програма шифроват — комерсиална или собствена. Според Центъра за стеганографски анализи и изследвания…

— И такова нещо ли има? — запита Чавес.

— …до момента съществуват седемстотин двадесет и пет програми, като това са само комерсиалните. Всеки горе-долу добър програмист може да направи такава програма и да я запише на флашка. Носиш си я, включваш я в компютъра и си в стеганографски режим.

— И как го разбиваш? — запита Кларк.

— Направих един процес от две части. Първо проверявам за несъответствия в записа — видео, снимка или аудио. Ако се намери аномалия, втората част на програмата пуска файла през най-обичайните методи за шифроване. Това е процес на груба сила, но има вероятност Революционният съвет да предпочита някои методи. Намерим ли ги, ще ускорим дисекцията.