— Колко ще чакаме? — запита Джак.
— Нямам представа. Ще започна да храня чудовището и ще ти се обадя.
В три сутринта телефонът звънна. Тримата се събудиха веднага.
— Биъри — каза Джак, като разтри очите си и се вторачи с присвити очи в екрана на телефона си. Включи говорителя.
— Може да избързвам с шампанското — каза Биъри, — но мисля, че попаднахме на златна жила. Това е добрата новина. Лошата е, че май използват три различни метода за шифроване и ще трябва време.
— Слушаме те с внимание — отговори Кларк.
— Първо: изображенията от убийството на Дирар според мен са дигитална еднократна шифровка. По същество таблица за декодиране на разговори. Още не знам стара ли е или не.
Това не изненада Джак. Той знаеше, че старото е нещо ново. Тази система може и да беше древна и специалистите да спорят точно колко древна, но датираше в съвременността от 1917, когато един инженер от фирма AT&T на име Джилбърт Вернъм наредил в таблица букви и цифри с цел замяна между знаци с различно положение в нея така, че мястото на пресичане да съответства на заместващия знак. Шифроването и дешифроването отнемали време, но ако паролата се знае само от подателя и получателя, тя е практически неразбиваема. В този случай определени членове на Революционния съвет биха знаели, че трябва да проверяват определени интернет сайтове в определени дни и да свалят от тях определени изображения, които след това се дешифрират по стеганографски метод и разкриват кодирани с еднократен шифър телефонни обаждания, писма и електронна поща.
Според Джак важното беше колко често Революционният съвет сменя еднократния шифър. Това можеше да се разбере само като опитат да съпоставят познатите вече съобщения с изображения от същия период.
— Това обяснява защо с обявата за бебето не стигнахме доникъде — каза Джак. — Сменили са шифъра, а ние сме една крачка назад.
Кларк кимна и каза:
— Давай, Гавин.
— Второ: една от по-големите снимки в диска на Найоан не е от никой от сайтовете на Революционния съвет. Алгоритъмът още я предъвква, но до момента виждам доста много номера на кредитни карти и на банкови сметки за превеждане на пари.
— Найоан е ковчежник на Революционния съвет — обади се Чавес. — Сигурен съм, мамка му.
— Проверяваш ли номерата? — запита Кларк.
— Още не. Кое искаш да проверя най-напред? — запита Гавин.
— Кредитните карти. По-лесно е да ги получи човек и да ги захвърли, отколкото банковата сметка. Започни със сметките от Сан Франциско и Западния бряг. Да ковем желязото, докато сме тук.
65
БРАТЯТА КАРУЗО решиха, че ако влизането им в Медина е предизвикало нечие любопитство, то е добре прикрито. Разбира се, още беше светло и затова около сергиите и по тесните улички сновяха многобройни белокожи и западни туристи, чието присъствие се приемаше за нещо обикновено. Но слънцето слизаше зад хоризонта и външните за Медина хора бавно щяха да се разотидат, за да оставят след себе си само местните и по някой и друг турист, който или познаваше Триполи достатъчно добре, или пък не знаеше нищо за опасностите на града. От Арчи научиха, че в Медина има съвсем малко убийства на туристи, обаче нощните обири и кражби на портфейли се смятат за спорт. Крадците имаха точно око за небрежните и слабите. Брайън и Дом не приличаха на такива според Арчи, затова нямаше за какво да се тревожат. Като допълнителна подсигуровка служеше кафявият плик в багажника с два полуавтоматични деветмилиметрови пистолета „Браунинг Хай Пауър модел III“ без серийни номера и четири пълнителя с нискоскоростни куховръхи патрони. Арчи беше предоставил и ръчно направени заглушители от ПВЦ тръби, напръскани с черна боя и дълги колкото две кутии за безалкохолни напитки. Едва ли щяха да издържат повече от сто изстрела, което нямаше значение, защото братята и без това разполагаха общо с четиридесет патрона.
Двадесет минути скитаха по уличките с измазани и неизмазани тухлени стени, спираха по сергиите и магазините, за да видят какво се продава, и постоянно следваха картата на Арчи, която Брайън държеше сгъната в ръка. Арчи им осигури няколко подхода до апартамента на Рафик Бари и няколко маршрута за излизане, включително два за бягство, което затвърди убеждението им, че вероятно австралиецът е бивш военен от специалните части. Това ги караше да се чувстват доста спокойни, защото очевидно разсъждаваха на еднаква вълна с Арчи.
— Нещо мирише добре — каза Дом, като душеше въздуха.
Във въздуха се носеха миризми на горящи въглени, печено месо, подправки, както и смрадта на хиляди потни тела, натъпкани натясно. Имаше и шум, който първоначално дезориентираше — какофония от арабски, френски, магреби и английски със силен акцент. Тълпите се движеха сякаш ръководени от невидим регулировчик, като се заобикаляха една друга, влизаха и излизаха от уличките и от време на време хората се споглеждаха колебливо.