— Дали не е кучешко месо?
— Него го ядат в Азия, брат ми, и по-рядко, отколкото си мислиш. Тук може да се намери кон според мен, но се басирам, че ядат предимно агнешко.
— Пак ли си чел брошури?
— Когато си в Рим, прави като римляните.
— Нещо ми подсказва, че чистотата не е в началото на списъка с приоритети — каза Брайън и кимна към един продавач с опръскана от кръв престилка, който режеше сурово пиле върху една дъска.
Доминик се разсмя.
— Не са ли те карали да ядеш буболечки на обучението по бягство от плен?
Както всички морски пехотинци, и Брайън беше преминал първото ниво на това обучение, но второто и третото бяха запазени за екипи, работещи в тила на врага.
— Да, буболечки в Бриджпорт и змии в Уорнър.
Обучението за второ и трето ниво от курса за ВМС и морската пехота се провеждаше на няколко места, включително Центъра за обучение за бойни действия в планински терен в Бриджпорт и във военноморската база в Уорнър Спрингс, Калифорния.
— Та какво му е на конското месо?
— Може да хапнем на излизане оттук, а? Какво, наближаваме ли?
— Да, но имаме време за убиване. Ще минем край апартамента на Бари по здрач, за да огледаме. Ще чакаме да се стъмни.
— Добре звучи. Кога започва…
Сякаш по сигнал един високоговорител на уличката изпука и предаде призива на мюезина за молитва. Около тях улиците бавно утихваха, местните хора спираха да се суетят, развиваха молитвените си килимчета и клякаха за ритуала. Заедно с останалите немюсюлмани Брайън и Доминик отстъпиха настрани и останаха тихи и неподвижни до края на ритуала и до възобновяването на нормалните дейности. Двамата братя отново тръгнаха. Здрачът бързо падаше и по прозорците и кафенетата светваха лампи.
— Не мога да кажа, че ислямът ми пасва — отбеляза Доминик, — но им признавам, че са всеотдайни.
— Което е проблем, като стане дума за радикални настроения. Този вид всеотдайност е първата стъпка към самоубийството с бомба и с блъскане на самолети в сгради.
— Да, но понякога си мисля дали не говорим за теорията за лошата ябълка?
— Какво?
— За едната лоша ябълка в кацата. В този случай има доста много лоши ябълки, но сигурно са малцинство.
— Може да си прав, но може и да не си. Не ни плащат чак толкова, че да знаем.
— Ами помисли — колко са мюсюлманите по света?
— Милиард и половина. Може би два.
— И колко от тях се гръмват? Или по-добре, колко са радикални терористи?
— Към двадесет или тридесет хиляди. Разбирам какво ми говориш, но не се тревожа за хубавите ябълки. Кого и как почиташ си е твоя работа, докато не получиш божествена заповед да гръмнеш невинни хора.
— Виж какво, не споря.
Този разговор бяха го водили и преди — морална или тактическа грешка е да мериш цял народ или религия с един аршин? Дали ако смяташ цели демографски групи за враг, не успяваш не само да не забележиш лошите, а и съюзниците? Както почти всяка страна на света и Америка имаше врагове, станали приятели, и приятели, превърнали се във врагове. Доминик често доказваше това с афганистанските муджахидини. Същите бунтовници, на които ЦРУ помогна да изгонят Съветския съюз от Афганистан, се превърнаха в талибани. Историческите книги вечно ще спорят как и защо е станало така. Братята Карузо имаха съгласие, че гледната точки на войника и полицая си приличат — опознай врага си максимално добре и бъди гъвкав в тактиката си. Двамата се бяха нагледали на доста неща, за да знаят, че в реалния свят няма чисто черно и чисто бяло, особено в Колежа, където стандартният цвят беше сивият. Точно затова наричаха шпионите и бойците за специални операции „воини от сенките“.
— Не ме разбирай погрешно — добави Доминик. — С удоволствие ще натисна спусъка по всеки задник, който застрашава родината ми. Само казвам, че обикновено побеждава онзи, който воюва умно.
— Амин. Но милиони съветски войници ще оспорят това. Сталин ги е навирал в месомелачката на Източния фронт като говеда.
— Правилото винаги има изключения.
Брайън спря, за да провери картата.
— Почти стигнахме. Следващата пряка наляво, после надолу по една уличка. Апартаментът на Бари е третата врата отляво. Според Гази е боядисана в кървавочервено.