— Да се надяваме, че това не е лоша поличба.
Намериха улицата след десет минути и влязоха през арката. Брайън като добър боец имаше по-тренирано нощно виждане от това на брат си и затова първи осъзна, че мъжът, който крачеше към тях, е самият Рафик Бари. Не беше сам — от двете му страни вървяха двама души с тъмни панталони и разкопчани отгоре и незапасани бели ризи с дълги ръкави.
— Местни побойници — промърмори Доминик.
— Да. Ще ги оставим да минат.
Бари вървеше бързо, както и охранителите му, но си личеше, че не действа по принуда. Определено отношенията им бяха на работодател и наемници.
Брайън и Дом стигнаха първи до вратата и продължиха напред, като се разминаха с Бари и охранителите му от лявата си страна. Брайън погледна бързо назад през рамо и забеляза как Бари вкарва ключ във вратата. Отново се обърна напред. Вратата се отвори и се затвори с трясък. Двамата братя свиха наляво на следващия ъгъл и спряха.
— Даже не ни погледнаха втори път — каза Доминик.
Охранителите на Бари — вероятно улични побойници, смятаха, че познаването на някои методи на насилие е достатъчно обучение за работата им и в повечето случаи вероятно щяха да са прави.
— Лошо за тях и добре за нас — отвърна Брайън. — Но Бари бързаше. Или гледа да не изпусне „Колелото на късмета“, или ще се мести.
— По-добре да мислим, че е второто. Време е да импровизираме.
— По морскопехотински.
Пет метра надолу по уличката намериха отворен проход отляво и влязоха в малко дворче със сух кръгъл фонтан в средата. Нощта почти беше настъпила и ъглите на двора не се виждаха. Двамата изчакаха малко, за да свикнат очите им. На далечната стена имаше дървена пергола с изсъхнали лози. Братята отидоха до нея и провериха дървесината. Оказа се ронлива.
— Ще те вдигна — каза Брайън, после пристъпи до стената и хвана дланите си. Доминик стъпи на тях и се залови за горния ръб на стената. Качи се на нея, после погледна надолу и направи знак с ръка на Брайън да почака, след което се изгуби пълзешком. Върна се след три минути. Кимна одобрително, наведе се и помогна на Брайън да се качи.
— Вратата на Бари води до вътрешен двор. На източната стена има една отворена врата. Там е единият охранител. Бари и другият са вътре. Чувам ги как тропат. Имам чувството, че бързат.
— Хайде да действаме.
Двамата заредиха пистолетите си, сложиха им заглушителите и тръгнаха по покрива. От лявата им страна, в уличката, се чу лай на куче, последван от приглушен тъп удар. Кучето изквича тихо и млъкна. Брайън вдигна свит юмрук и спря. Двамата коленичиха. Брайън се промъкна по покрива, надникна над стряхата и се върна.
— По улицата идват четирима мъже — прошепна той. — Ходят като оператори. Или полицаи.
— Сигурно Бари затова бърза — отбеляза Доминик. — Как ще играем?
— Ако е полицията, нямаме шансове. Ако не е…
Доминик сви рамене и кимна. От много далече бяха дошли за Бари и нямаше да се откажат, освен ако нямат избор. Сега трябваше да разберат дали тези, новите, не идват, за да убият Бари, и дали щяха да свършат тази работа тук или да го отведат на друго място.
Брайън и Доминик се приближиха до стряхата над двора на Бари и легнали по корем, се надвесиха, за да виждат какво става. Самотният охранител все още стоеше на вратата като сянка. Цигарата в устата му светна, а после червеното като череша огънче потъмня.
От лявата им страна стъпките се засилваха, като заскърцаха в пясъка и мръсотията, преди да спрат пред вратата на Бари. Братята знаеха, че през следващите няколко мига ще научат всичко необходимо за конкурентите си. Полицията щеше да нахлуе с викове, а всички останали — със стрелба.
Нито едно от тези неща не се случи.
От вратата към двора се дочу леко почукване. Охранителят на Бари захвърли цигарата си и надникна в отворената врата към къщата, каза нещо, а после се отправи към дворната порта. Тялото му не издаваше никакви признаци на напрежение; не посегна към оръжието си, което според Брайън и Доминик се намираше в кобур на колана. Двамата се спогледаха: Бари май очаква компания?
Охранителят дръпна резето и отвори вратата.
Туп, туп.
Изстрелите произведоха мек звук, не по-силен от пляскане с длан върху дървена маса. Охранителят направи крачка назад и падна на земята. Силуетите го заобиколиха и бързо се насочиха към отворената врата на къщата. Четвъртият ги последва, като се спря до тялото на охранителя, за да изпрати един последен куршум в челото му.
От къщата се чуха още две заглушени пукания, последвани от вик и тишина. Десет секунди по-късно Бари излезе с ръце на тила, грубо подбутван от тримата. Заставиха го да коленичи пред четвъртия мъж — вероятно водача, — който се наведе и каза нещо на Бари. Той поклати глава. Мъжът го шамароса.