— Търсят нещо — прошепна Доминик.
— Да. Революционният съвет, а?
— Така мисля. Освен ако не работи и за други.
Разпитът продължи още две-три минути, след което водачът направи жест на останалите, които притиснаха Бари към земята. Завързаха ръцете му с дебело тиксо, а в устата му завряха парцал. Завлякоха го обратно в къщата.
— Господин Бари ще загуби малко нокти — отбеляза Брайън.
— Ако има късмет. Най-добре е да го измъкнем, преди да го осерат твърде много.
— Нека минат няколко минути. Така ще е още по-щастлив, когато дойдем ние от кавалерията — отвърна Брайън с усмивка, която се стори на Доминик почти злобна.
— Мамка му, Брайън, това е гадно.
— Просто начин да постигнем повече.
Приглушените писъци от вътрешността на къщата започнаха почти веднага. На петата минута Доминик вдигна поглед от часовника си и кимна. Брайън тръгна първи, като увисна на стряхата и падна леко на крака. Наведен, с насочен към вратата пистолет, той пристъпи настрани към отсрещната стена, след което коленичи и кимна на брат си. Десет секунди по-късно Доминик застана приклекнал до близката стена.
Двамата тръгнаха заедно напред, като се плъзгаха из сенките, докато Доминик даде знак да спрат. Отиде бавно напред до място, от което можеше да погледне през вратата. Със знаци обясни на Брайън: „Виждам само трима. Стая вляво след вратата. Къс коридор. Двама неизвестно къде.“
Брайън кимна, после с жестове потвърди плана за влизане и в отговор получи кимване. Доминик премина последните три метра покрай стената до вратата, а после се промъкна странично, докато се долепи до касата. Брайън се придвижи напред и клекна от другата страна на вратата. Доминик надникна още веднъж, като се наведе съвсем леко. Кимна.
Брайън кимна „едно… две… три“, после стана, влезе през вратата и зави наляво, с насочен напред пистолет. Доминик го следваше по петите.
Двама от мъжете притискаха Бари с лице върху подгизнала от кръв дървена маса, която лъщеше и хвърляше черни отблясъци под лампата в ъгъла. Водачът седеше срещу Бари с нож в дясната ръка. Ножът и ръката му бяха мокри.
Единият от мъжете, който държеше Бари, вдигна поглед и видя Брайън, който влезе странично в стаята. Първият изстрел улучи мъжа в гърлото, а вторият — в средата на челото. Брайън се прицели и простреля втория мъж. Водачът се изви с пистолет в ръката. Доминик вече беше стигнал до него. Удари с пистолета мъжа в слепоочието и той се свлече на пода.
— Чисто.
— Чисто — прошепна Брайън — А този?
— Приспи го.
Брайън фрасна Бари зад ухото с пистолета, след което го провери.
— Добре.
Двамата се извърнаха и тръгнаха бавно по коридора, погледнаха надясно през отворената врата, но не видяха никого, затова свиха наляво по късия коридор. На вратата в края на коридора се появи силует. Доминик стреля два пъти. Мъжът падна. От стаята се чу скърцане на дърво в дърво.
— Прозорецът — каза Доминик.
— Ясно.
Брайън стигна до прага само с три крачки. Надникна иззад ъгъла и видя един мъж, който се качваше през прозореца от вътрешността на стаята. Стреля. Девегмилиметровият куршум се заби в бедрото на мъжа. Кракът му поддаде и той падна обратно в стаята. В ръката си мъжът държеше пистолет. Доминик пристъпи и го простреля два пъти в гърдите.
— Чисто.
— Чисто.
Останалата част от жилището се състоеше от баня и втора спалня, в които се влизаше през късия коридор. В стаите и в гардеробите нямаше никой. Намериха втория охранител на Бари в банята, напълно облечен, с добре оформена дупка в тила. Върнаха се в предната стая, която се оказа хол и кухня в едно. Бари лежеше където го бяха оставили, по лице върху масата, с разперени ръце.
— Исусе! — каза Брайън. — Какво са направили, мамицата им…
Само за пет минути гостите на Бари бяха успели да му отрежат два от пръстите на лявата ръка.
— Някой е искал да го поразпита — каза Доминик.
— Да. Въпросът е защо?
66
БЕЗ ДА ЗНАЯТ КОЛКО ефективен е като бюрократ, Кларк, Джак и Чавес бързо разбраха едно за Аонг Найоан: като оператор той или не е обучаван, или е решил да не се води по правилата, което се виждаше най-добре по избора на пароли в интернет — Гавин Биъри ги разби само за няколко часа, след като Кларк и останалите напуснаха дома на Найоан. Програмата за сърфиране в интернет на компютъра на Найоан имаше нормалния списък с предпочитани сайтове — от такива за пазаруване до справочници и всичко помежду им, но поддържаше и електронна поща на няколко адреса, единия в „Гугъл“, другия в „Яху“ и трети в „Хотмейл“. Всяка пощенска кутия съдържаше дузини съобщения, предимно от приятели и семейството, но и нежелани реклами, силно натоварени с изображения, в които Биъри щеше да потърси кодирана информация.