Найоан се оказа запален потребител на картите в „Гугъл", където Джак откри многобройни цифрови топлийки. Повечето се оказаха ресторанти, кафенета или подобни места из Сан Франциско, близо до консулството и дома на Найоан. Но една от топлийките привлече вниманието на Джак — частен дом в Сан Рафаел, на петнадесетина мили северно от града от другата страна на моста Голдън Гейт.
— Как се нарича тази топлийка? — запита Кларк.
— Синага — отговори Джак.
— Звучи като фамилно име.
— Проверявам го — каза Джак, преди Кларк да успее да предложи същото. Минута по-късно вече говореше с Биъри по телефона.
— Трябва да потърсиш едно име в електронната поща на Найоан — Синага.
Биъри се обади след десет минути:
— Керсан Синага. Найоан му е писал седем чека през последните две години за от петстотин до няколко хиляди долара. Един от чековете, който изтеглих от банката му, е отбелязан с текст „компютърна консултация“. Но ето интересната част: пуснах името през емиграционните власти и той фигурира там с отметка. Трябвало е да иде при тях на среща преди осем месеца, но не го е сторил. Освен това го има и в списъка на издирваните лица.
— Двоен удар — каза Чавес. — Неявяването за среща с емиграционните не може да те вкара в списъка само по себе си.
— Така е — съгласи се Кларк. — Какво друго има?
— Издирва се от индонезийската национална полиция — отговори Биъри. — Изглежда вашият Керсан Синага е фалшификатор от най-висока класа. Търсят го вече четири години.
Пътуването на север от града отне тридесет минути. Според картата в „Гугъл“, която Джак ползваше, Синага живееше в източните покрайнини на Сан Рафаел, в рядко населен паркинг за фургони. Преминаха през района веднъж, след това завиха обратно и паркираха на сто метра северно от фургона на Синага — с двойна широчина и ограден с ръждива, висока до кръста ограда и жив плет.
— Динг, в куфарчето ми отзад има тефтер — каза Кларк през рамо. — Вземи го.
Чавес подаде тефтера.
— Какво мислиш да правим?
— Ще разгледам района. Връщам се след десет минути.
Кларк излезе от колата, а Джак и Чавес го наблюдаваха как върви по пътеката до най-близкия фургон, където се качи по стълбите и почука на вратата. След десет секунди се показа някаква жена и Кларк поговори с нея тридесетина секунди, после отиде при следващия фургон, повтори всичко и накрая стигна до фургона на Синага. Когато излезе, отиде до други три фургона, преди да се върне в колата и да се качи в нея. Подаде тефтера на Джак. В него имаше имена, адреси и подписи.
— Можеш ли да ни кажеш какво беше това? — запита Джак.
— Казах му, че смятам да отворя ресторант надолу по пътя и ми трябват петстотин подписа от живеещите наоколо, за да кандидатствам за разрешително за алкохол. Синага не е вкъщи. Според съседа му той работи на непълно работно време в „Бест Бай“ до шосе сто и едно. Свършва в два часа.
Чавес погледна часовника си.
— Нямаме време.
— Ще чакаме да се стъмни — отвърна Кларк.
— И после? — запита Джак.
— Ще го отвлечем, кучия му син.
В думите на Кларк имаше смисъл. Найоан рядко контактуваше със Синага, и то само по електронната поща, така че изчезването му едва ли щеше да стане повод за тревога. Освен това ако изиграеха нещата правилно, можеше да успеят да убедят Найоан да им пусне малко информация. В най-лошия случай щяха да разполагат с човек, който вероятно фалшифицираше документи за Революционния съвет тук и сигурно зад граница. Никой не знаеше дали на Гери Хендли щеше да му хареса идеята Колежа да стане арест за човек, който работи за Революционния съвет.
— По-лесно е да искаш прошка, отколкото позволение — отбеляза Кларк.
Отидоха до магазина „Бест Бай“, за да чакат Синага да се появи, а после го проследиха до близката бакалия и оттам до дома му. Изчакаха тридесет минути, след което Кларк отново влезе в ролята си на собственик на бар, като този път започна с къщите на отсрещната страна, преди да иде до фургона на Синага. Върна се пет минути след това.
— Сам е. Играе на компютър и пие бира. Не видях нищо, което да говори за жена, така че със сигурност е ерген — съобщи Кларк. — Но има куче, стар кокер шпаньол. Не излая, докато не почуках на вратата.