Изчакаха да се стъмни, а после се върнаха до паркинга за фургони и го обиколиха веднъж. Колата на Синага, петгодишна „Хонда Сивик“, стоеше паркирана под навеса, а от прозорците на фургона струеше светлина. Една гола крушка осветяваше верандата в бяло. Кларк угаси фаровете на колата и изключи двигателя, след което заразглежда тефтера.
— Съседът му, онзи, който знаеше, че е на работа, се нарича Хектор. Прилича малко на теб, Динг.
— Нека позная. Искам бучка захар.
— Да. Няма комарник на вратата. Когато я отвори, смачкай го, а аз ще хвана кучето и ще го затворя в банята. Джак, ти мини през страничната врата и оглеждай задните прозорци. Едва ли ще има време да стигне до тях, но е по-добре да сме сигурни, за да не съжаляваме.
— Добре.
— Не стой на едно място. Ходи, сякаш имаш някаква работа. Съседите се държаха доста приятелски, така че ако някой те види, махни с ръка и кажи „здравей“, сякаш си местен. Хайде.
Излязоха и тръгнаха по улицата, като разговаряха тихо и от време на време се смееха — трима души, които живеят тук и се връщат отнякъде. Когато се изравниха с фургона, Кларк и Чавес завиха към него. Джак пристъпи в сенките зад вратата, откъдето гледаше как Кларк се притиска до стената, а Чавес се качва по стъпалата. Кларк се извърна и кимна на Джак, който леко отвори портичката и влезе в двора. Нямаше много трева, но се виждаха достатъчно плевели и кафяви петна, както и купчинки кучешки изпражнения. Стигна до задната страна на фургона и клекна, за да прецени колко е дълъг. Имаше два прозореца, но единият изглеждаше твърде малък за голям човек; единственият изход беше през прозореца до него.
Дочу почукването на Чавес, последвано след няколко секунди от въпроса:
— Да, кой е?
— Хектор от съседния фургон. Телефонът ми е откачен. Може ли да се обадя от твоя?
По пода на фургона се чуха стъпки. Изскърцаха панти.
— Хей!
Последва затръшване на врата и тропане на крака. Джак вдигна поглед, застанал нащрек. Мамка му… Какво…
— Идва към теб! — извика Кларк. — Задния прозорец.
Още докато Кларк изговори тези думи, прозорецът се отвори и се появи фигура, която опитваше да излезе напред с главата. Падна с изсумтяване, изтърколи се и скочи на крака.
Джак замръзна за момент, а после каза:
— Стой!
Синага се извъртя към него и рязко обърна глава първо наляво, после надясно. Втурна се към Джак, който забеляза проблясък от стомана в ръката му, отразен от светлината на прозореца. Някаква далечна част в мозъка му подсказа, че това е нож. Синага се нахвърли върху него, като размахваше ножа странично. Джак отстъпи. Синага продължаваше да върви към него. Джак блъсна гръб в оградата, след което забеляза, че мъжът срещу него замахва. Рязко отмести глава и усети удар по дясното рамо. Загубил равновесие от рязкото замахване, Синага направи крачка встрани. Джак стисна дясната му китка с лявата си ръка и рязко я дръпна, а после обви врата му с дясната ръка, като притисна гръкляна му със свивката на лакътя. Синага наведе глава напред, след което рязко я отметна назад. Джак усети това, но можа само да отмести лицето си настрани. Главата на Синага го удари по скулата. Рязка болка избухна някъде зад очите на Джак. Синага махаше с ръка, за да се освободи, и отново блъсна Джак в оградата, но загуби равновесие. С разперени напред крака той се стовари долу по задник. Джак не го пускаше, но усети как се превърта напред през главата на Синага. Каза си, че не трябва да го пуска… Със стисната около гърлото му дясна ръка той направи салто напред. Чу приглушено пукане на кости. Падна и се претърколи настрани, убеден, че Синага ще му се нахвърли.
— Джак! — чу се гласът на Чавес. Той се появи тичешком през вратата. Без да спре, изрита ножа от ръката на Синага. Той не помръдна. Ръката му странно висеше настрани. Примигна няколко пъти, но очите му си останаха вперени напред. Дясната му ръка подскачаше рязко и леко почукваше земята.
— Исусе… — прошепна Джак. — Всемогъщи Исусе.
Кларк пристигна тичешком, спря рязко и коленичи до Синага.
— Вратът му е счупен. Заминал е. Джак, ти добре ли си?
Джак не можеше да свали очи от Синага. Ръката му спря да мърда.
Кларк каза:
— Джак, събуди се. Добре ли си?
Той кимна.
— Динг, бързо го вкарай вътре.
След като се озоваха във фургона, Динг настани Джак на канапето и отиде до спалнята, където помогна на Кларк да вкарат тялото обратно през прозореца. След това се върна в предната стая. От банята кучето лаеше.