— Е, поне сте се попекли на слънце. Добре… — каза митничарят, като заразлиства документите. — Необходим е радиоизотопен код, ниво на активност, доза, норми за замърсяване…
— Четвърта страница. И девета. Доста ниски са ни стойностите.
— Да, добре. Виждам. И колко опасно е това нещо?
— Ами безобидно е, освен ако не си направите неколкостотин рентгенови снимки на топките. Тогава ще имате проблеми.
Митничарят се засмя.
— Не е ядрена бомба, а?
Муса сви рамене.
— Правилата са си правила. По-добре да си малко по-предпазлив, отколкото обратното, според мен.
— Да. А защо не са ви закарали направо в Калгари?
— Не можах да намеря билет за по-рано от сряда. Реших, че ще е по-лесно да дойда тук и да наема кола. Ако имам късмет, привечер ще съм си у дома.
Митничарят се подписа на необходимите места и сложи лепенки с печати по контейнера. Накара Муса да се подпише на съответните места, огледа документите още веднъж и му ги върна.
— Можете да тръгвате.
— Колата ми е в паркинга…
— Докарайте я на портала. Ще им кажа да ви пуснат.
Муса му стисна ръката.
— Благодаря.
— Няма за какво. Лек път.
67
СЛЕД КАТО СПРЯХА кръвта, която бликаше от отрязаните пръсти на Бари, двамата го сложиха да седне в хола и го вързаха към краката на стола. Водача на групата завързаха за масата. И двамата все още не бяха в съзнание. Накрая събраха телата и ги натрупаха във ваната върху втория охранител на Бари.
— Ще се разходя наоколо — каза Доминик. — Да видя дали местните са обезпокоени. Не мисля, че сме привлекли внимание, но…
— Добра идея.
— Връщам се след пет минути.
Брайън остана в хола и се зае да наблюдава пленниците и да преразглежда мислено операцията. Смяташе, че всичко е минало адски добре. Доминик винаги се справяше с пистолета като истински професионалист, но сега за първи път двамата участваха в една и съща операция. Да, заедно бяха и в онзи пазарен център, но нещата там бяха други. Тук си имаха работа с истински бойци от Революционния съвет на тяхна територия. Но тъй като нямаше навика да взима пленници, той трябваше да преосмисля ситуацията. Дръжката на пистолета успя да просне тези боклуци, но не достатъчно ефективно. Сигурно е по-добре да ползва кожена палка с олово. Трябва да се поинтересува. Стана, отиде до вратата и надникна.
— Аз съм, брат ми — каза Доминик на влизане.
— Как е наоколо?
— Тихо. Стъмни ли се, тук настава мъртвило. Още няколко часа и вероятно ще е като в призрачен град.
— Което е добре.
— За тези двамата ли? — отвърна с въпрос Доминик, като кимна към Бари и другия мъж.
— Да. Ако имат информация, можем да я измъкнем тук или пък да ги изведем.
— Да, но едно е сигурно — няма да успеем да ги изведем сами от Либия. Може да опитаме да идем в Тунис.
— Колко е далеч?
— Стотина мили на запад. Но нека не бързаме. Да си поговорим първо с Бари и да видим какво ще стане.
Обляха главата на Бари с чаша студена вода и с няколко леки шамара по лицето успяха да го събудят. Той примигна няколко пъти, огледа стаята и после насочи очи към Брайън и Доминик.
Каза нещо на арабски, а после на английски със силен акцент:
— Кои сте вие?
— Кавалерията — отвърна Брайън.
Бари стисна очи и изохка.
— Ръката ми.
— Само два пръста — отговори Доминик. — Спряхме кръвта. Ето.
Той подаде на Бари няколко хапчета аспирин, който намериха в банята. Бари ги пъхна в устата си и взе чашата с вода от Брайън.
— Благодаря. Кои сте вие?
— Изглежда сме единствените ти приятели в Медина — отговори Доминик. — А тези кои са?
— Мъртви ли са?
— Освен ножаря — отговори Брайън. — Кои са те?
— Не мога…
— Според нас са от Революционния съвет. Някой е натиснал копчето за тебе, господин Бари.
— Какво значи това?
— Някой е поръчал да те убият. За какво те разпитваха?
Бари не отговори.
— Виж какво, без помощ ще те намерят. Ще се криеш известно време, но ще те открият. Вероятно ще намерят и семейството ти в Бенгази.
Бари рязко вдигна глава.
— Знаете ли за тях?
Доминик кимна.
— И щом ние знаем…
— Вие сте американци, нали?
— Това има ли значение?
— Не, май няма.
Брайън каза:
— Помогни ни и ние ще ти помогнем, ще опитаме да те изведем от страната.
— Как?
— Остави това на нас. Тези кои са?
— Революционният съвет.
— Същите, които са убили Дирар ал Карим?
— Кой?
— Онзи от видеото в интернет. Дето е без глава и стъпала…