Кларк изсумтя
— Ти си все още хлапе. Но ще ти кажа едно — никога не съм срещал по-добри стрелци, а доста съм ги виждал. Господи, сякаш са родени с автомати в ръце. А ти, Динг, имаш ли си личен шампион?
— Ще трябва да ги меря с осцилоскоп и пергел. Но за мозък избирам Еди Прайс. Уебър или Джонстън за стрелба с пушка — по дяволите, няма какво да избирам. За късо оръжие малкия жабар Лоазел… Той би шашнал и Док Холидей[6] в Тъмбстоун. Но нали знаеш, човек просто трябва да вкара куршума в центъра. Мъртвият си е мъртъв. Всички го можехме, отблизо и далеч, денем и нощем, будни или спящи, пияни или трезви.
— Затова ни плащат големите пари.
— Жалко, че взеха да дърпат юздите.
— Много жалко.
— И защо, по дяволите! Не разбирам.
— Защото европейските терористи са се покрили. Ние ги спряхме, Динг, и така се прецакахме, та си нямаме работа. Е, поне не ни закриха съвсем. Предвид политиката можем да кажем, че сме успели и че героят язди към залеза.
— Да бе, с потупване по рамото и похвала.
— Ти очакваш благодарност от демократично правителство? — запита Джон с гримаса. — Ех ти, бедно, наивно момче.
Основната причина се криеше в бюрократите от Европейския съюз. Нито една европейска страна не налагаше смъртни присъди вече, независимо от желанията на обикновените хора, разбира се, и един такъв представител на народа все повтаряше на висок глас, че екипът „Дъга“ е прекалено безмилостен. Не го бяха питали дали настоява за хуманно залавяне и лечение на бесни кучета. Хората не оспорваха действията на екипа в никоя страна, но любезните и нежни бюрократи се бяха спекли, а точно те, безличните хора, държаха истинската политическа власт. Както навсякъде в цивилизования свят.
— Знаеш ли, че в Швеция е забранено да отглеждаш телета по ефективния начин. Трябва да им осигуриш социални контакти с други себеподобни. После няма да ти позволят да им режеш топките, докато не чукат поне веднъж — изръмжа Чавес.
— Струва ми се разумно. Така поне ще знаят какво изпускат — засмя се Кларк. — Пък и се намалява работата на каубоите. Едва ли е приятно за един мъж да го прави на някой друг.
— Исус е казал, че кротките ще наследят земята, и аз нямам против, но все пак е добре да има ченгета.
— Да ме чуваш да споря с теб? Я си пусни облегалката, пий едно вино и поспи, Доминго.
„И ако някой задник опита да отвлече самолета, ще се справим с него“ — помисли си Кларк.
Е, човек може поне да се надява на последен екшън, преди да го пратят в трета глуха.
7
— Е, КАКВО СТАВА? — запита братовчед си Брайън Карузо.
— Същата манджа, различен ден, мисля — отговори Джак Райън-младши.
— Манджа? — запита Доминик, другият Карузо — Лайна ли имаш предвид?
— Опитвам да съм оптимист.
Стиснали в ръце първите чаши кафе за деня, тримата вървяха по коридора към офиса на Джак. Часът беше осем и десет сутринта, време за поредния ден в Колежа.
— Има ли вести от нашия приятел Емира? — запита Брайън и отпи глътка кафе.
— Нищо от първа ръка. Не е глупав. Даже препраща имейлите си през няколко различни адреса, като някои са активни само за часове, а и като ги проследим, се оказваме в задънена улица. Смята се, че е в пакистанската пустош. А може и да е зад съседната врата. Или на всяко място, където може да си купи безопасност. По дяволите, сега даже ми се струва, че трябва да проверявам и в килера вкъщи.
Според Джак това беше обезсърчаващо. Първото му начинание в полевите операции се оказа суперуспешно. Може би имаше късмета на начинаещия? Или го дължеше на съдбата. Заминал беше в Рим, за да помага на Брайън и Доминик с разузнавателни сведения, и напълно случайно видя МоХа в хотела. Оттам нещата се развиха бързо, прекалено бързо, по дяволите, и той се озова сам с МоХа в банята…
Следващия път нямаше да се страхува чак толкова, реши Джак с огромна и фалшива увереност. Помнеше как уби МоХа така ясно, както първия път, когато прави секс. Най-жив се оказа споменът за изражението на мъжа, когато дитилинът подейства. Джак сигурно щеше да се измъчва от това убийство, ако го нямаше адреналинът му и нещата, за които Мохамед носеше вина. Не съжаляваше за действията си. Самият МоХа беше убиец, заел се да носи смърт на невинни граждани, и Джак не страдаше от безсъние заради него.
Помогна фактът, че е сред роднини. Тримата с Доминик и Брайън имаха общ дядо, Джон Милър, по майчина линия. Дядо им по бащина линия, сега на осемдесет и три години, беше италианец, емигрирал в Сиатьл и работил цели шестдесет години в семейния ресторант там. Дядо Милър, бивш ветеран от армията и вицепрезидент на банка „Мерил Линч“, не се разбираше с Джак Райън-старши, защото смяташе за пълна идиотщина неговото напускане на Уолстрийт за държавна работа. Заради тази работа дъщеря му и внучката му, малката Сали, за малко не бяха умрели в автомобилна катастрофа. Ако зетят му не беше се върнал в ЦРУ, този инцидент нямаше да се случи. Разбира се, никой освен дядо Милър не го вярваше, включително дъщеря му и Сали.
6
Джон Хенри „Док" Холидей (1851–1887 г.) — легендарен американски комарджия и стрелец от Дивия запад. — Бел. прев.