Брайън посочи с ръка: „Тръгвай, прикривам те.“
Доминик кимна, огледа се още веднъж, тичешком пресече пътеката и се насочи към далечната стена на най-западната колиба. Надникна около ъглите й и даде сигнал на Брайън да идва. Той стигна при него десет секунди по-късно. Доминик докосна ухото си, а после стената. На около метър над главите им имаше широк прозорец. От него се чуваше хъркане.
„Вземам двата от северната страна“ — обясни Доминик с жестове.
Срещнаха се след две минути. Брайън сви длан около ухото на Доминик и прошепна:
— Двама мъже. По един в килия. Всеки е с „Калашников“. Доминик кимна, че е разбрал, и вдигна два пръста, а после — четири. Общо четирима души. Прокара палец през гърлото си и сви рамене: „Да ги елиминираме ли?“
Брайън поклати глава и посочи къщата. Доминик кимна. Брайън поведе и двамата тръгнаха покрай колибите към източната страна — най-близкото място за достъп до задната веранда на къщата. Този път трябваше да изминат само пет-шест метра без прикритие.
Вдигнал пистолета напред и като се оглеждаше наляво, надясно, нагоре и надолу, Брайън прекоси това разстояние и коленичи до стълбите. След две минути подкани с ръка Доминик да пресече. Посочи към дървените стъпала и прокара палец през гърлото си. „Стари и шумни.“ Доминик кимна. Приближи се странично до края на верандата и провери парапета. Обърна се и вдигна палец към Брайън. Три минути по-късно двамата се прехвърлиха през парапета и се озоваха на верандата. Приближиха вратата и застанаха от двете й страни. Брайън провери дръжката. Оказа се отключено. Отвори вратата към пет сантиметра и спря. Изчака. Отвори я докрай, надникна и се отдръпна. Поклати глава.
Прекрачиха прага с насочени напред пистолети, като се оглеждаха. Намираха се във фоайе с плочки. Напред и надясно едно стълбище водеше към балкон с врати. Отляво и отдясно имаше стаи. Стените бяха боядисани в бяло, което сякаш светеше в тъмното. Доминик посочи себе си: „Аз водя.“ Брайън кимна и му направи път, след което двамата отидоха в дневната и в трапезарията след нея, до която имаше и кухня. От отсрещната врата на кухнята се озоваха отново в дневната вляво от фоайето.
Брайън посочи стълбите и брат му кимна в отговор. Доминик се отдалечи в ъгъла на фоайето, за да наблюдава, докато Брайън се изкачваше по стълбите, след което си размениха ролите и Доминик го последва.
По коридора имаше четири врати и една в далечния край. Започнаха от първата. Спалня. Празна, с оправено легло. Застоял въздух, сякаш стаята не е обитавана от известно време. Отидоха при втората и третата врата, стаите зад тях също се оказаха празни. Зад четвъртата врата имаше нещо като кабинет с дъбово бюро, телефон за няколко паралелни линии, факс със скенер и копирна машина, както и плосък монитор за компютър. Брайън влезе в кабинета и се огледа. В бюфета на отсрещната стена имаше вграден сейф.
Отидоха при последната врата. Доминик притисна ухо до дървената врата, а после се отдръпна и направи жест с устни: „хъркане“. Махна с ръка: „Аз се заемам с Алмази, ти прочисти стаята.“
Брайън кимна.
Доминик завъртя дръжката, отвори леко вратата и погледна през процепа. Обърна се, кимна на Брайън и отвори вратата докрай. С три крачки се озова до леглото на Алмази. Той лежеше по гръб с ръце отстрани. Брайън влезе в стаята и се зае да проверява ъглите и да се оглежда. Кимна на Доминик, който грабна едната ръка на Алмази, рязко го завъртя по корем и натисна лицето му във възглавницата. Мъжът се събуди веднага и размаха ръце. Доминик натисна заглушителя в тила му.
— Един звук и си мъртъв. Кимни веднъж, ако разбираш.
Алмази кимна.
— Тръгваме и идваш с нас. Затрудни ни живота и ще се постараем да умреш мъчително. В кабинета имаш компютър и сейф. Ще ни дадеш паролата и комбинацията, нали?
Алмази кимна отново.
Брайън подаде на Доминик ролка лента и той завърза ръцете на Алмази, след което подхвърли ролката обратно. Отстъпи крачка назад от леглото и направи жест на мъжа да стане. Той се подчини. Водени от Брайън, тримата излязоха в коридора и отидоха в кабинета.
Доминик включи компютъра на Алмази — „Дел“ от висок клас. Логото на „Уиндоус Виста“ се появи, а след него се показа екран за въвеждане на паролата. Доминик намери лист и химикал в чекмеджето на бюрото и го подаде на Алмази.