— Потребителското име и паролата.
Алмази не помръдна.
Брайън дръпна един стол и бутна Алмази да седне. Опря пистолета в дясното му коляно и каза:
— Ще започна тук. Коленете, после глезените и накрая лактите.
Вдигна листа и химикалката и ги пусна в скута на Алмази.
— Потребителското име и паролата.
Този път мъжът не се поколеба. Когато свърши, Брайън подаде листа на Доминик, който влезе в системата и заразглежда папките в компютъра.
— Отваряйте сейфа — каза Доминик. — Аз почвам да свалям информация, а после ще преровя спалнята.
Вкара флашка в USB порта на компютъра и започна да прехвърля файлове.
Брайън вдигна Алмази на крака и го бутна към сейфа.
— Отваряй.
— Ръцете ми.
— Ще се справиш.
Алмази застана на колене и се зае да върти циферблата.
— Връщам се веднага — каза Доминик и излезе.
Алмази вдигна поглед към Брайън.
— Готово.
— Отвори го и отстъпи назад.
Алмази се подчини, като запълзя заднешком на колене. Брайън коленичи пред сейфа. В него имаше само един компактдиск в хартиен плик. Бръкна в него. С крайчеца на окото си забеляза как завързаните ръце на Алмази се протягат към рафта до него. Извърна се, видя пистолета в ръцете му, отстъпи рязко настрани и вдигна своя „Браунинг“. Проехтя изстрел. Стаята блесна в оранжево. Без да вдига пистолета, Брайън стреля и улучи Алмази в гръдната кост. Мъжът падна настрани.
— Брайън! — каза Доминик, като влезе през вратата, направи две крачки и ритна пистолета от ръката на Алмдзи. Коленичи и провери пулса. — Мъртъв е.
— Вдигна пистолет — каза задъхан Брайън. — За секунда отклоних поглед. По дяволите.
— Седни, Брайън, седни.
— Какво има?
— Кървиш.
— А?
Доминик го бутна в един стол, хвана дясната му ръка и я натисна върху корема. Брайън усети нещо мокро и я отдръпна, за да погледне пръстите си.
— О, мамка му.
— Натискай раната.
— Ще си имаме компания. Иди да провериш.
Доминик отиде до прозореца и дръпна завесата. В кирпичените колиби отдолу светваха лампи.
— Идват.
Обърна се към Брайън, който беше разкопчал ризата си. Десетина сантиметра под дясното му зърно имаше дупка колкото връхчето на малкия му пръст. Натисна с пръст мястото около нея и изохка. От раната бликна кръв.
— Реброто счупено ли е? — запита Доминик от прозореца.
— Да, така мисля. Забавило е куршума. Ах, Исусе, боли. Мамка му, мамка му! Вземи диска, който изпуснах. Той беше в сейфа.
Доминик вдигна раницата си от пода, бръкна в нея и извади половин дузина марли. Подаде ги на Брайън и се върна при прозореца.
— Трябваше да донесем от истинските.
— Тези са по-добри, защото попиват кръвта.
Разкъса опаковката на едната марля и я натисна на гърдите си.
— Виждаш ли нещо?
— Светлини. Ще дойдат. Можеш ли да ходиш?
— Да.
— Ще видя дали не мога да ги забавя.
Доминик вдигна от пода пистолета на Алмази — полуавтоматичен „Берета Томкет“ 32-ри калибър.
— Какви са куршумите? — запита Брайън.
Доминик извади пълнителя и провери.
— С кух връх.
— А, добре. Да тръгваме.
Доминик отиде бързо до вратата, слезе по стълбите и изтича през външната врата. Коленичи до стълбите, прицели се в най-далечната колиба и изстреля три куршума в прозореца. Отвътре се чуха викове. Светлината угасна. Доминик изтича обратно в къщата, заключи вратата, обърна се надясно и изтича до прозореца в ъгъла. Отвори го и стреля четири пъти в колибата от източния край, след което вкара пет куршума в предната врата. Затворът на пистолета остана отворен. Той го захвърли и изтича нагоре по стълбите. Брайън стоеше на крака и се подпираше на бюрото.
— Добре съм. Кървенето намаля. Имаш ли план?
— Да.
Доминик вдигна компактдиска от пода, пъхна го в раницата си, наведе се през бюрото и измъкна рязко флашката от компютъра.
— Верандата е право под нас. Тръгнат ли, излизаш през прозореца. Лягаш по корем на покрива. Когато чуеш стрелба тук, вътре, скачаш на земята и тръгваш към плевнята. Ако можеш, иди при колата. Аз ще те настигна. Дай ми пистолета си.
— Дом…
— Млъкни и ми дай пистолета. Можеш ли да носиш раницата си?
Брайън кимна. Доминик му я подаде.
— Позеленяваш, брат ми. Сигурен ли си, че ще можеш да се движиш?
— Имаме ли избор?
— Не.
— Наблюдавай прозореца и казвай какво става.
— Ясно.
Доминик сложи двата пистолета на бюрото и огледа стаята. Взе стола на Алмази и го бутна към вратата, след което премести и една маса. Избута ги срещу вратата, после по коридора и ги метна надолу по стълбите. Мебелите се изтърколиха и паднаха долу на купчина.