71
ПО-КЪСНО ГЕРИ ХЕНДЛИ щеше да реши, че най-трудната част от цялата проклета задача, като оставим събитието, което я породи, беше намирането на скришно място. Бившият президент Райън най-после се намеси с едно телефонно обаждане до командващия Военновъздушните сили, който от своя страна се обади на командира на 316-о крило от базата на ВВС „Андрюс“.
Пристигнаха в два черни джипа шевролет „Тахо“. В първия се возеха Хендли, Джери Раундс, Том Дейвис, Рик Бел, Пит Алекзандър и Сам Гренджър, а във втория — Кларк, Чавес и Джак Райън-младши. И двата автомобила завиха наляво по улица „С“, след което спряха пред един хангар до пистата. Бившият президент Райън пристигна пет минути след това в кола, конвоирана от два джипа на охраната.
Самолетът „Гълфстрийм V“ кацна единадесет минути след това, с три минути по-късно от графика, и спря на петдесет метра от тях. Двигателите замлъкнаха и докараха стълба до главната врата на самолета.
Джак Райън-младши излезе от джипа, последван от останалите, които застанаха на крачка зад него.
Вратата на самолета се отвори и след тридесет секунди на прага се появи Доминик Карузо. Примигна на слънчевата светлина, след което тръгна по стълбичката. По умореното му лице растеше петдневна брада. Джак отиде да го посрещне. Прегърнаха се.
— Много съжалявам, човече — прошепна Джак.
Доминик се отдръпна от него и кимна. Отговори само с едно „да“.
— Той къде е?
— В товарното. Не ми позволиха да го сложа в салона.
След като излязоха от кариерата, Бари беше карал максимално бързо с изключени фарове, като стигна до шосето за по-малко от десет минути. Брайън губеше съзнание, докато се носеха на запад покрай морето, а Доминик го стискаше за ръката и държеше главата му в скута си. Другата си ръка държеше натисната върху раната, от която бликаше тъмна кръв и попиваше в седалката. Седем мили от Зувара Брайън започна да кашля, отначало леко, после на пристъпи, а тялото му се гърчеше и Доминик легна върху него, като му шепнеше да се държи. След няколко минути Брайън, изглежда, се успокои и дишането му се стабилизира. После спря. Доминик нямаше да го осъзнае доста време, но почувства този момент, този съвсем кратък преход на Брайън от живота към смъртта. Доминик изправи гръб и откри, че главата на брат му се люлее настрани с безжизнени очи, загледани в задната страна на седалката пред него.
Каза на Бари да отбие и да спре колата и той го послуша. После Доминик взе ключовете, излезе от колата и се отдалечи на десет метра. На изток над хоризонта изгряваха първите бледи лъчи на розовото слънце. Доминик седеше мълчаливо и наблюдаваше изгрева, но не искаше да погледне към Брайън с надеждата, че когато се обърне, ще установи, че брат му диша и го гледа с глуповата усмивка. Разбира се, това не се случи. След десет минути стана и се върна в колата, като нареди на либиеца да отбие от шосето и да намери място да се приютят. След тридесет минути Бари намери една палмова горичка и отби в нея.
Доминик се обади на мобилния телефон на Арчи, защото помощта от Колежа щеше да отнеме прекалено много време. С две кратки изречения каза на австралиеца какво е станало, след това подаде телефона на Бари, който обясни къде се намират. Чакаха два часа. Арчи пристигна в един „Рейндж Роувър“, безмълвно измъкна Доминик от опела, сложи го на задната седалка и извади пластмасов чувал от багажника, върна се при колата, двамата с Бари внимателно извадиха тялото на Брайън и го запечатаха в чувала. След като го сложиха в багажника на джипа, Арчи се върна при опела и го почисти, като изсипа оборудването и оръжието в багажника. След като се убеди, че опелът е чист, Арчи изля в него туба бензин и го запали.
Върнаха се в Триполи по обед. Арчи подмина консулството и отиде направо в една къща при улица „Басел ел Асад“ до стадиона, която според Доминик служеше за скривалище. Бари, чиито ръце и крака бяха завързани, се озова заключен в банята, след което Арчи провери дали кодиращото устройство на телефона работи, и остави Доминик да се обади до дома.
— Кой още знае? — запита Доминик братовчед си.
— Никой — отговори Джак. — Само тези тук. Реших, че ще искаш да постъпиш така. Или ако не искаш, ще ги…