Маршрутът се появи на екрана като розова линия върху картата на Съединените щати. Уивър реши, че това не е никак зле. Предимно големи шосета и общо 1632 мили. Четири дни.
72
— ТЕКСТОВО СЪОБЩЕНИЕ от рускинята — каза Тарик, като влезе в хола. Емира стоеше до прозореца и гледаше към пустинята. Обърна се.
— Вярвам, че новината е добра.
— Ще разберем след шестдесет секунди.
Тарик включи компютъра си, отвори програмата за сърфиране в интернет и отиде в сайт на име storespot.com, едно от дузината безплатни места за съхранение на файлове в мрежата. За откриване на сметка се изискваше само потребителско име, парола и адрес на електронната поща, а за тази цел си имаше сайтове, които предлагаха „самоунищожаващи се“ адреси за еднократно ползване.
Тарик влезе в своята сметка, щракна на три линка и се озова в зоната за качване и изтегляне на документи. Чакаше го един документ — съобщение в обикновен текстов формат. Според анотацията файлът беше качен преди дванадесет минути. Тарик отвори файла, копира съдържанието в паметта на компютъра и изтри файла от сайта. След това отвори програмата за текстообработка и копира съдържанието на паметта в нов документ. Огледа го за две минути.
— Всичко е тук. Всичко необходимо.
— Кой вход?
— Южният.
Емира се усмихна. Аллах беше с тях. От двата входа на съоръжението южният се ползваше по-малко от северния. Това означаваше по-малко охрана.
— Къде точно?
— Третото ниво с шахти, петстотин метра навътре и триста под повърхността. Според Дженкинс инженерният отдел се притеснява най-много за тази зона. Идната седмица ще се срещнат с Министерството на енергетиката и Комисията за регулиране на ядрената енергия, за да обсъдят засипването и каптирането на цялата шахта, преди да започнат да приемат пратки.
Емира знаеше, че има и един недостатък при използването на южния вход. Няколко минути след като камионът завие по сервизния път от шосе 95, датчиците и камерите ще го засекат и ще предупредят центъра за следене на главния вход. Как ли ще реагират служителите, като разберат, че камионът отива към южния вход? Едва ли незабавно щяха да включат алармата, защото в края на краищата пратката е пробна и е първата от всички. По-вероятно ще решат, че шофьорът се е объркал. Вероятно ще има обаждания, сигурно ще пратят кола към южния вход, за да доведе отклонилия се камион. Муса и хората му щяха да се погрижат за тази кола.
От всички проучвания на Революционния съвет в началните етапи на операция „Лотос“ най-тревожният и мъгляв въпрос се отнасяше до охраната на обекта, а по този въпрос нямаше гласност нито от страна на Министерството на енергетиката, нито от Комисията за регулиране на ядрената енергия — или по съображения за сигурност, или заради вътрешна нерешителност. С напредването на плана за „Лотос“ Емира разбираше все по-ясно, че трябва да се готвят за най-неблагоприятния сценарий, който при ядрените съоръжения включваше присъствието на добре обучени и въоръжени полувоенни организации под ръководството на Министерството на енергетиката.
Освен че повдигна много въпроси към американското правителство и общество, единадесети септември изтъкна и необходимостта от по-стриктни програми за контролиране на материалите и Министерство на енергетиката не беше си спестило средства в преследването на тази цел. Обучаваха малки антитерористични групи от Агенцията за национална сигурност и ги оборудваха с бронирани коли и едрокалибрени оръжия, включително гранатомети, бронебойни патрони, а в определени случаи и с мобилни и стационарни картечни системи „Дилън M134D“ на „Гатлинг“.
Според информацията на Революционния съвет такива групи още не охраняваха съоръжението, но Емира имаше ясни указания към Муса: приеми, че ще се натъкнеш на силна съпротива. Приеми, че имаш само две минути за изпълнение на мисията.
— Как сме с другите елементи? — запита Емира. — Камионът.
— Днес следобед е излязъл от инсталацията. Срокът за превоза е четири дни. Ибрахим и неговият екип са на място. Ако не му пратим сигнал да прекрати операцията, ще трябва да нападат след… три часа — каза Тарик, като погледна часовника си. — Корабът е на два дни път и хората ни в Норфолк са готови. Корабът вероятно ще прекара една нощ на котва, преди да му посочат пристан.
— Добре. А хората на господин Найоан?