— Май съм изпуснал някой завой. Колко далече е Паулиния?
— Не много — отговори охранителят. — Следвайте този път на запад, докато излезете на шосето и завийте наляво.
През отворения прозорец на пикапа Ибрахим забеляза как Ахмед излиза от дърветата и тръгва насам.
Запита:
— Колко далече е?
Преди шофьорът да успее да отговори, Ибрахим отстъпи крачка назад. Първият приглушен изстрел изпрати куршума в слепоочието на охранителя на пътническата седалка, а вторият — във врата на шофьора, който се отпусна настрани. Заглушителят, направен от метални кутии за супа с изолация от фибростъкло, свърши добра работа. Изстрелите не звучаха по-силно от плясване с длан.
— Още по един във всеки — нареди Ибрахим.
Ахмед изстреля друг куршум в първия охранител. След това протегна ръка в кабината, прицели се и стреля в ухото на шофьора. Ибрахим се обърна и подаде сигнал към фолксвагена. Хади седна зад волана и докара колата на поляната. Ибрахим и Ахмед вече бяха извадили телата на охранителите от пикапа.
— Ключодържателят — каза Ахмед и го подхвърли на Ибрахим.
Задърпаха телата към редицата дръвчета. Хади измъкна две бели кърпи, които носеше от хотела, подхвърли едната на Фаад и двамата избърсаха кабината. Куховръхите меки куршуми от пистолета се бяха разпаднали в черепите на охранителите, без да оставят изходни рани, така че нямаше много кръв и мозък. След като приключи, Хади метна своята кърпа към Фаад, който изтича сред дърветата и ги захвърли.
Ибрахим се върна на поляната, отключи портата и подхвърли ключодържателя на Хади. Двамата с Фаад влязоха и вкараха пикапа на заден ход, последвани от Ибрахим и Ахмед във фолксвагена. Хади затвори и заключи портата, докато Ибрахим вкарваше фолксвагена сред дърветата, за да го скрие.
Сервизният път минаваше покрай тръбопровода, който се намираше върху триметрови опори през двадесетина метра. Заграден с дървета от двете страни и силно изровен, пътят служеше за превоз на строителните машини по време на изграждането на тръбопровода, а сега го използваха хората от обслужването и охраната.
След една миля пътят зави надясно, а тръбопроводът — наляво. По средата имаше горичка, над която се виждаха светлините на рафинерията. Ибрахим спря пикапа и всички излязоха.
— Преобличайте се — нареди той.
Сините комбинезони бяха избрани не толкова за прикритие, колкото за анонимност. Повечето работници в рафинерията носеха подобни комбинезони. Ибрахим и екипът му се надяваха, че от разстояние можеха да минат за хора от под дръжката. Сега се намираха на не повече от половин миля от обиколния път и оградата на рафинерията.
Преоблечени, четиримата излязоха на едно оголено място. Тук тръбопроводът вървеше на зигзаг, преди отново да се изправи, за да мине над пътя, после, след още петстотин метра, преминаваше през оградата и влизаше в самата рафинерия.
Тръбопроводът за етилов алкохол над главите им още нямаше година и идваше от Гойяс, на петстотин мили северно, през Паулиния, след което стигаше до терминала в пристанище Жапери в Рио де Жанейро на двеста мили североизточно. Над единадесет милиарда литра етилов алкохол пресичаха четвърт Бразилия всяка година.
Въпреки че Революционният съвет не успя да установи точния дебит на тръбопровода, средните стойности се оказаха достатъчно убедителни за Емира и той реши, че планът е изпълним. Според обявения дебит от осемдесет и пет процента тръбопроводът изпомпваше своите единадесет и нещо милиарда литри за 310 дни, което означаваше, че през всеки експлоатационен ден от Гойяс за Рио отиваха по 39 милиона литра. Всеки час от денонощието във всеки десет мили отсек на тръбопровода имаше етилов алкохол за двадесет автоцистерни.
— Четири аварийни спирателни крана от тук до оградата — прошепна Ибрахим. — По един заряд за блокиране на всеки от тях, един за средата между последните подпори и един за детонацията. Тези двата са моя работа. Ахмед, ти се заеми с първия кран, Фаад, ти с втория, Шазиф, ти вземи третия и четвъртия. Когато поставя моя заряд, ще изляза и ще се почеша по главата. Включете си хронометрите. Точно четири минути. Не забравяйте: върнете се спокойно при пикапа. Никакво тичане. Който не се върне след взривяването на първия заряд, остава. Въпроси?
Въпроси нямаше.
— Аллах да бъде с нас — каза Ибрахим.
Четиримата тръгнаха заедно, като ходеха спокойно и разговаряха, както всеки друг екип по поддръжката, който се опитва да изкара нощната смяна по най-добрия начин. Стигнаха при първия авариен кран на двеста метра от горичката. Ахмед се отдели и коленичи зад големия като варел кран, след него се отдели Фаад и накрая Шазиф.