Выбрать главу

— Да — каза Кларк. — Трябвало е да разбият няколко спирателни крана…

Прокара пръст на север покрай тръбопровода и спря до една отделна пламтяща зона.

— Ето такъв кран.

— И още три надолу по линията — добави Гренджър. — Колко тръбопровод е това?

— Към половин миля — отговори Кларк.

— Около три хиляди и осемстотин литра — каза Джак, като вдигна поглед от компютъра.

— Какво? — запита Чавес.

— Този тръбопровод прекарва около единадесет милиарда литра годишно. Направи сметка и ще видиш, че този участък вероятно съдържа около три хиляди и осемстотин литра — достатъчно за една автоцистерна. Част от горивото ще попие в земята, но в комплекса са попаднали поне две и половина до три хиляди литра.

— Всичко ще замине — каза Кларк. — Смесителните резервоари и резервоарите за съхранение… кулите. Ще се изпекат.

Още докато Кларк говореше, камерата на хеликоптера улови три експлозии, едната от които изпрати гъбовиден облак пламъци и черен дим една миля нагоре в небето.

— Ще трябва да евакуират целия район, по дяволите — каза Сам Гренджър. — Значи всички са съгласни, че това не е случайност.

Кларк каза:

— В никакъв случай. Тази работа е планирана сериозно. Доста предварителна работа и разузнаване е имало.

— Революционният съвет — реши Чавес.

— А защо в Бразилия? — запита Хендли.

— Според мен няма нищо общо с Бразилия — обади се Джак. — Това е за нас. Кийлти току-що подписа сделка с „Петробразил“. За нефт от Бразилия на цени под тези на ОПЕК. Направо им извира от ушите — само в находищата в Лapa и Тупи има около двадесет и пет милиарда барела резерв на Бразилия. И това е част от уравнението. Другата част е колко изостава „Петробразил“ с изграждането на рафинериите. „Паулиния“ е работният им кон. Новият комплекс в Маранхао ще работи с капацитет шестстотин хиляди барела, но след една година.

— Значи Бразилия има нефта, но няма как да го обработва — отбеляза Хендли. — Което означава, че нашата сделка пропада.

— Поне за година. Може би две.

Програмата за електронна поща на Джак подаде сигнал като камбанка. Той прочете съобщението.

— Биъри има лицеви съвпадения по няколко от снимките в паспортите на Синага. Две са на индонезийци, които са дошли в Норфолк преди две седмици — Ситра и Пурнома Салим.

— Ситра е женско име — каза Рик Бел. — Съпруг и съпруга ли са?

— Брат и сестра. На деветнадесет и двадесет години. Според емиграционните им формуляри са тук на екскурзия. Третият е не друг, а нашият тайнствен куриер Шазиф Хади. Пътува под името Ясин Кудус. Два дни след като го загубихме на път за Вегас, Хади е взел самолет на „Юнайтед“ от Сан Франциско за Сао Паулу.

— Голямо съвпадение — каза Сам Гренджър.

— Не вярвам в съвпаденията — отговори Хендли. — Господин Чавес, какво мислите за едно пътуване дотам?

— Нямам нищо против.

— Имаш ли проблем да вземеш Дом със себе си?

Чавес помисли. Доста хора беше виждал в състоянието на Доминик: зашеметени, виновни, питащи се „Какво можех да направя по друг начин?“… Виновни, защото другият е мъртъв, и виновни, задето се радват, че са живи… Лайняна позиция, но Чавес беше видял очите на бившия служител на ФБР: Доминик изглеждаше навит като пружина и готов за отплата, но се владееше.

— Да — отговори Чавес. — Ако той е готов, и аз съм готов. Но имам един въпрос. Какво ще правим, когато идем там? Бразилия е голяма страна, а Хади и другите, с които е, вероятно вече са се покрили.

— Или са се измъкнали от страната — добави Кларк.

— Да приемем, че още са там — отговори Хендли. — Джак, да се върнем на въпроса на Рик, като допуснем, че си налучкал нещо с идеята за съхраняване на файлове в интернет. Какво да правим?

— Гоним ги — отговори Джак. — Точно сега Хади е най-големият играч от Революционния съвет, за когото знаем, нали така?

— Да — отговори Чавес.

— И знаем, че е отишъл от Вегас в Сан Франциско, преди да тръгне за Сао Паулу, вероятно за да си прибере паспорта с името Кудус от Агонг Найоан, което означава, че вероятно са имали пряка връзка, за да може Найоан да му каже да си вземе паспорта.

— Продължавай — каза Хендли.

— Найоан е мързелив. Когато претърсихме дома му, открихме, че не си почиства информацията за посетените сайтове в интернет.

Джак обърна лаптопа си, за да може да го видят всички. На екрана имаше текстов документ със стотици редове адреси в интернет.

— Докато разговаряхме, аз преглеждах тези адреси. Откакто Революционният съвет премина на радиомълчание, Найоан е посещавал един сайт за съхраняване на информация в интернет по три пъти всеки ден, и всеки втори ден е преминавал към друг сайт.