— Дявол да ме вземе — каза Сам Гренджър. — Добра работа, Джак.
— Благодаря. До момента Найоан е сменил тринадесет такива сайта. Залагам десет към едно, че ще намерим същите сайтове и на компютъра на Хади.
— Това ни дава само част от отговора — обади се Бел. — Ще ни трябва и потребителско име и парола.
— Според статистиката — отговори Джак — осемдесет и пет процента от потребителите в интернет или използват името си в електронната си поща като потребителско име, или негов вариант. Ще накараме Биъри да напише програмка, ще проверим всеки сайт и ще опитаме различни варианти с името на имейла на Хади. Намерим ли вярното име, ще разбием паролата силово. След като влезем, ще използваме еднократната парола от къщата на Алмази и ще извадим информацията на Хади.
— Има един проблем — каза Хендли. — Всичко това ще е така, ако Хади си проверява сайта.
— Ами ще му дадем причина за това — обади се Джон Кларк.
— Какво искаш да кажеш?
— Да го уплашим. Пускаме анонимно съобщение в „Рекърд Нюс“. Бегло описание на Хади и няколко детайла. Той го вижда, паникьосва се и проверява за нови заповеди. Ние пък го чакаме.
— Има една неприятност — каза Рик Бел. — Ако бразилските полицаи го хванат преди нас, късметът ни ще се сговни.
Кларк се усмихна.
— Ако не рискуваш, няма да успееш.
След кратко мълчание Хендли каза:
— Вероятността не е голяма, но си струва. Джак, обади се на Биъри да работи по въпроса.
Джак кимна.
— Ами индонезийците от Норфолк?
— Ти и Джон се занимавайте.
— Не искам да предричам, но имам лошо чувство за всичко това — обади се Чавес.
— Какво точно? — запита Гренджър.
— Ами че рафинерията е само началото.
75
МАЛКО ПРЕДИ ДЕВЕТ сутринта Муса прекоси Якима, Вашингтон, и продължи още няколко мили към Топениш, където отби от магистралата и влезе в града. Намери един ресторант на име „Пионерска кухня“ и спря пред него. Само една четвърт от паркинга се оказа заета. Муса отдавна беше разбрал, че американците обичат всичко да става бързо и лесно, особено храната. Предполагаше, че и тук има достатъчно заведения на „Макдоналдс“, „Бъргър Кинг“, както и „Арбс“. Вечно в движение и заети с важния си бизнес, американците не сядаха да се хранят, ако не са на дивана пред телевизора. Имаха хапче за всяка болест и се тревожеха за всеки недостатък в характера си.
Намери място за паркиране до предната врата и влезе. От знака до касата ставаше ясно, че трябва да се настани сам. Той намери едно сепаре до прозореца, от което можеше да наглежда колата си, и седна в него. Приближи се сервитьорка в жълта като горчица престилка и бяла блуза.
— Добро утро, желаете ли кафе?
— Да, моля.
— Искате ли малко време да разгледате менюто?
— Не. Печена филия без масло и купа с плодове.
— Ясно, няма проблем. Веднага идвам.
Сервитьорката се върна с кана кафе, наля му и се махна.
Зад себе си чу някакъв глас:
— Хей, това не е ли твоята кола?
Муса се извърна. Пред сепарето стоеше един униформен полицай. Изглеждаше над петдесетгодишен, с късо подстригана коса и коремче. Но имаше остър поглед. Поглед на ченге. Муса си пое дъх, за да се успокои, и каза:
— Моля?
— Онази кола. Ваша ли е?
— Коя?
— Комбито ето там.
— Субаруто ли? Да.
— Плафонът е включен. Забелязах го на влизане.
— О, благодаря. Не съм го видял. Няма да стоя тук дълго. Едва ли ще навреди на акумулатора.
— Вероятно няма. Но от любопитство, какво е това отзад? Прилича на голяма кутия за стръв за риба.
— Няма да повярвате, ако ви кажа.
— Опитайте.
— Преносим рентген за коне.
Полицаят изсумтя.
— Не знаех, че има и такова нещо. Къде отивате?
— В школата по ветеринарна медицина към университета в Лac Вегас.
— Дълъг път.
— Документите се объркаха и авиокомпанията не поиска да го качи. Та реших, че малко път няма да ми навреди. Освен това ми правят отстъпка от петдесет цента на миля.
— Е, късмет.
— Благодаря.
Полицаят се отдалечи и седна на бара. След няколко минути сервитьорката се върна с филията и купата плодове на Муса.
— Уили ви се бърка, а? — запита тя.
— Моля?
Тя посочи с палец полицая.
— Уили е началник на полицията. Добре работи, но адски много си вре носа. Миналата година се разделих с приятеля си и Уили узна това още преди майка ми.