Доминик го изслуша, но лицето му остана безизразно.
— Значи май аз сега трябва да те питам как си.
— Добре, струва ми се. Май никога няма да забравя лицето му, но ситуацията беше или той, или аз. Зле се чувствам, като мисля за това, но определено не се чувствам зле, че съм жив.
— Значи си малко по-добре от мен, братовчед. Ако можех да си сменя мястото с Брайън, щях да го направя.
— Май опитваш да ми кажеш нещо?
— Какво?
— Че трябва да крия всички ножове, когато дойдеш при мен да гледаш футбол.
— Не, Джак. Но ще ти кажа едно: преди всичко това да свърши, ще отмъстя за Брайън и започвам от Сао Паулу.
Джак отвори уста, но Доминик вдигна ръка и го прекъсна.
— Мисията преди всичко. Джак. Искам да кажа, че ако ми падне на мушката някой арабел, ще го очистя и ще го пиша на сметката на Брайън.
Като се изключат странните погледи от колегите шофьори, които зяпаха бъчвата GA-4, когато се разминаваха по магистралата, Франк Уивър прекара първия си ден по пътя без инциденти. Тъй като правеха всичко за проба, бъчвата представляваше просто една черупка без никакви щитове за неутрони и гама-лъчи, каквито щеше да има в истинския контейнер. Нито пък по нея се виждаха някакви надписи или щампи. Нищо не говореше за предназначението й. Виждаше се само гигантска гира от матирана неръждаема стомана на ниско ремарке. Особено интересна се оказа за децата, които зяпаха с широко отворени очи и залепяха лица по прозорците, докато се разминаваха.
На четиристотин и осемнадесет мили и седем часа от централата в Калоуей Уивър отби от магистрала 70 по шосе 159, а после сви на юг по улица „Вайн“. Мотелът „Супер 8“ се намираше на четвърт миля по пътя. Уивър видя знака „ВХОД ЗА КАМИОНИ“ в паркинга и спря между жълтите линии на една зона за паркиране. До него имаше три други камиона.
Уивър изскочи от кабината и се протегна.
„Първият ден отмина — помисли той. — Остават три.“
Заключи камиона и го обиколи, за да прегледа заключените с катинари стягащи устройства и да види колко натегната е всяка верига. Всички се оказаха наред. Той тръгна през паркинга към фоайето на хотела.
Петдесет метра встрани от него един тъмносин „Крайслер 300“ спря на паркинга. На предната му седалка един мъж вдигна бинокъл и проследи Уивър, който влезе през вратата на хотела.
Както правеше четири пъти на ден през последните две седмици Керсен Касеке включи своя лаптоп, отвори програмата за сърфиране в интернет и отиде в сайта за съхраняване на файлове. С изненада откри един файл в своята входяща кутия. Оказа се, че това е снимка на някаква птица, вероятно синя сойка, във формат JPEG. Той изтегли снимката в папката за документи на диска на своя компютър, след което я изтри от сайта и затвори програмата.
Намери снимката на своя компютър, щракна върху нея с десния бутон на мишката и избра опцията „Отвори с увеличител на изображенията“ от падащото меню. Пет секунди по-късно се появи прозорец, в който снимката с птицата стана черно-бяла, а после — зърниста. Отначало бавно, а след това все по-бързо заизчезваха пиксели. След тридесет секунди останаха само два реда с двойки цифри и букви, общо 168. Накрая Касеке щракна върху еднократната парола за деня, за да отвори съобщението. Декодирането беше досадно, отнемаше почти десет минути, но накрая се изобразиха два реда текст:
Неделя. 8,50 сутринта
Конгрегационна черква „Отворено сърце“
„Християнска черква“ — помисли Касеке. Много по-добре от една библиотека или дори училище. Той знаеше къде се намира тази черква и подозираше, че както почти всяка друга във Ватерлоо, и тази имаше няколко сутрешни служби. Осем и петдесет е времето, когато хората излизат от първата служба и идват за втората. Ще дадат възможност на предишните да си съберат нещата и да се насочат към вратата… Той вече беше изучил действията на членовете на тази черква. Те обичаха да се събират отвън между различните служби и да се ръкуват и смеят, а и да говорят за свои си неща. Каква фриволност. Това, което тук минаваше за богослужение, се оказа безчестие.
8,50. Да, идеално. На стълбите и тротоара щеше да има към сто или повече души. Вероятно ще има и деца, а Касеке не харесваше тази идея особено силно, но Аллах щеше да му прости. Приемливо беше да жертваш няколко души за общото благо.
Сега беше петък вечерта. Той щеше да използва съботата, за да огледа различните места и да се убеди, че устройството е изправно. Знаеше, че това няма да отнеме много време. Той имаше проста задача: да постави устройството, да включи хронометъра, да се отдалечи и да намери добро място, от което да види резултатите.