76
ШАСИФ ХАДИ СМЕТНА пожара за разкошен. Дори от три мили небето над короните на дърветата изглеждаше почти толкова ярко, колкото слънцето. След това дойдоха експлозиите, големите гъби пламък и бушуващ черен дим, които безшумно се издигаха в тъмното небе, последвани след няколко секунди от толкова силно боботене, че Хади го почувства как идва от пътя, преминава през гумите на колата му и разклаща седалката. „Чрез нас четиримата — помисли си той — ръката на Аллах удари и затри рафинерията.“
След като поставиха зарядите, те постъпиха съгласно инструкциите на Ибрахим и един след друг се върнаха по тръбопровода до горичката, в която бяха се преоблекли. Без обяснение Ибрахим им нареди да бягат и се втурна в спринт. До портата оставаха двеста метра, когато избухна първият заряд.
Загледан през задното стъкло, Хади видя как зарядите избухват един след друг, последвани от по-големия основен заряд, а после настъпи тишина за минута и петдесет секунди, ако не се броят алармите на рафинерията. Екипите за действие в критични ситуации вероятно тъкмо са стигнали до тръбопровода, когато главният заряд се взриви и запали етиловия алкохол, който плисна като вълна цунами в комплекса. Вероятно тези мъже са умрели почти веднага. Хади се надяваше, че са умрели без много болка. Бразилия е предимно християнска страна, което я правеше враг на исляма, но това не значеше, че не заслужават милост. Ако страдат, такава е волята на Аллах. Ако загинат бързо, пак е според волята на Аллах. Както и да е, той и останалите бяха успели с мисията си.
Когато стигнаха при горичката, закараха пикапа сред дърветата и се върнаха във фолксвагена, изкараха го навън и заключиха портата. Деветдесет секунди по-късно седяха в колата на Хади. Съгласно плана той последва Ибрахим и останалите до мястото, където Фаид беше оставил своята кола на няколко мили оттук. Когато спряха, Ибрахим излезе и махна на Хади да се приближи.
— Не сме взели предвид една важна подробност — каза Ибрахим. — Атмосферните условия.
— Не разбирам — отбеляза Ахмед.
Ибрахим посочи на запад към рафинерията. Пламъците се издигаха високо нагоре, на стотина метра, а над тях като таван се виеше гъст черен дим. Виждаше се как димът бавно отива на югоизток.
— Насочва се към Сао Паулу. Скоро ще затворят летището, ако не са го сторили вече.
— Прав е — отвърна Хади. — И все пак от всичките ни възможни грешки тази е най-малко притеснителна. Ако се измъкнем, добре. Ако не, ще умрем, като знаем, че сме изпълнили дълга си.
Фаад се разсмя.
— Прав си, разбира се, но предпочитам да съм жив, за да видя плодовете на нашите усилия. Нека Аллах прости суетата ми.
— Каквото има да става, ще става — отговори Ибрахим. — Ние все още имаме шанс. Всички знаем алтернативния маршрут.
Той погледна часовника си.
— Ще се срещнем утре по обяд в ботаническата градина в Рио. Ако по някаква причина някой закъснее, се срещаме на второто място след четири часа. Късмет.
Спали само два часа, преди да тръгнат от летището, двамата се чувстваха бодри, защото излитаха в момента, когато нощта се смени със зората. Оказа се, че в икономичната класа няма места, и затова седяха в първа класа на разноски на Колежа. А и кафето си го биваше.
— Знаеш ли, Джон, не разбирам нещо — каза Джак.
— Какво? — запита Кларк.
— За онези двамата, братът и сестрата. Още са на тийнейджърска възраст. Какво ги кара да идат в друга страна и да убиват хора, които не познават?
— Първо, не знаем нищо, освен че са дошли с фалшиви паспорти.
— Да, но едва ли са тук, за да играят плажен волейбол.
— Съгласен съм. Искам да кажа, че в нашата работа е най-добре да приемаш нещата такива, каквито ги получаваш. Подозрението е хубаво нещо, но може и да те убие.
— Разбирам.
— Та на въпроса — според мен няма отговор. Или поне не е лесен. Ти питаш как се създава терористът. Бедност, безнадеждност, погрешно насочен религиозен плам, нуждата да се чувстваш част от нещо по-голямо от самия теб… Избери си някоя причина.
— По дяволите, Джон, ти направо сякаш им съчувстваш.
— Така е. До момента, в който тези неща не доведат до желанието да вдигнеш пушка или да си вържеш бомба. След това нещата се променят.
— И какво, спираш съчувствието си ли?
— То си зависи от теб, Джак, но част от работата ни изисква да си сложиш капаци на очите. Да се справяш с онова, което е пред теб. Всеки терорист има майка и баща. Може би и деца, и хора, които го обичат. По дяволите, сигурно е съвестен гражданин шест от всеки седем дни, но в този един ден, в който реши да вземе пушка или да постави бомба, той се превръща в заплаха. И ако ти си човекът между него и невинните хора, можеш да си позволиш да се тревожиш само за тази заплаха. Разбираш ли ме?