По пладне се отклони се от шосе 84/30 и влезе в паркинга на хотел „Феърфийлд Ин“. Угаси двигателя и отвори атласа на съседната седалка. По атласа липсваха бележки и обозначения. Нямаше нужда — Муса знаеше маршрута и разстоянията наизуст.
„Още шестстотин и четиридесет мили“ — помисли Муса. Ако искаше, можеше да тръгне рано сутринта и да измине разстоянието до Бийти, Невада, за един ден. Изкушаваше се от тази мисъл, но реши да не го прави. Заповедите на Емира бяха категорични. Муса щеше да следва графика.
77
СПУСКАЙКИ СЕ от 6000 метра към Рио де Жанейро, Чавес и Доминик виждаха гъстия мазен дим, който висеше като плащ над Сао Паулу на двеста мили по брега от Рио. Пожарът в „Паулиния“, северно от Сао Паулу, все още бушуваше. По пътя към летището предишната нощ бяха научили от новините, че огнеборците и спасителите в района са сменили стратегията си и са се насочили към евакуиране и ограничаване на пожара, а не към гасенето му. Етиловият алкохол беше спрял да блика от тръбата час след първоначалния взрив, но пък за това време из рафинерията се разляха десетки хиляди литри гориво и въпреки че тя все още гореше на места, сега пламъците бушуваха сред дузините смесителни резервоари и складове за гориво. Пожарът щеше да догори в един момент, но специалистите в Бразилия и САЩ бяха на различно мнение колко време ще му трябва. Някои предричаха четири дни, а други — две седмици и повече. Но никой не спореше за екологичната цена на бедствието. Нефтени сажди вече покриваха полята и къщите на юг чак до Коломбо. Отделенията за спешна помощ се пръскаха по шевовете от пациенти, които се оплакваха от проблеми с дишането.
— Ако това не е ад на земята, не знам кое е — каза Доминик, като гледаше през прозорчето.
— Съгласен съм. Ти как си?
Динг спа почти през целия полет, но Доминик успя да задреме само преди час.
— По-добре, мисля. Но съм с наритан задник.
— И то много. Знам, че вече ти го казах, но съжалявам за Брайън. Добър боец беше.
— Благодаря. Е, като кацнем, какъв е планът?
— Обаждаме се у дома и проверяваме новинарските програми, за да видим дали информацията за Хади е в ефир. Ако е, тръгваме на лов. Ако не е, скриваме се и чакаме.
След като слязоха от самолета и минаха през митницата, двамата отидоха до гишето на „Авис“. Десет минути по-късно чакаха на бордюра, където щяха да им докарат взетия под наем „Хюндай Соната“.
— С климатик ли е? — запита Доминик.
— Да, но с ръчни скорости. Не може да имаме всичко.
Тъмносинята кола се появи иззад ъгъла. Шофьорът излезе от нея, накара Чавес да подпише един формуляр, после кимна и си отиде. Двамата се качиха и тръгнаха. Доминик извади спътниковия си телефон от чантата и се обади до Колежа.
— Кацнахме — каза на Хендли и включи високоговорителя на телефона.
— Добре. Говориш по високоговорител. Тук са Сам и Рик. Биъри идва също.
Доминик чу отваряне на врата, последвано от стържене на стол.
Биъри каза:
— Доминик, там ли си?
— Да, и двамата сме тук.
— Значи действаме. Проверихме десет сайта за съхранение на данни, преди да попаднем на нещо. Онзи използва сайт на име filecuda.com. Точно както казваше Джак, Хади прилага вариант на името на електронната си поща, за да се регистрира. Паролите разбихме за десет минути. Във входящата му кутия в момента няма нищо.
Рик Бел каза:
— Подготвихме едно съобщение, което според нас ще накара Хади да тръгне в нашата посока. Сам ще ти обясни подробностите.
Гренджър се включи:
— Тревожим се, че новините може да изплашат Хади истински, затова ще правим малки крачки и ще го местим от едно място на друго. Той ще е нащрек, затова смятаме, че ако отиде на първото място и не го залови никой, ще се поуспокои. Сметнем ли, че сме го хванали на въдицата, ще му кажем да се срещне с един човек в Росинха…
— В какво?
Динг отговори:
— На португалски е. Означава „малкото ранчо“. Там бедните квартали се наричат фавела, а Росинха е най-големият в Рио.
— Мислим да го местим два-три пъти, преди да го пратим в Росинха. Зависи от тона на отговорите му. Аз ще ти пратя списък и график.