— А защо в Росинха?
— Полицията в Рио не стъпва там, освен ако наистина не се налага. Ще ви е по-лесно да работите.
Доминик запита:
— Кога ще изпеете информацията за Хади?
— След около четиридесет минути, по факса до „Рекърд Нюс“. Направихме наша рисунка и описание — надяваме се достатъчно близки, за да може Хади да се разпознае, но достатъчно неясни, за да не го приберат веднага.
— Сигурно ли е, че ще използват тази информация? — запита Чавес.
Хендли отговори:
— Оцеляват най-силните. Това е новинарски канал и се борят за пазарен дял по време на най-голямото бедствие в историята на Бразилия. Нашата информация ще им дойде като дар Божи.
— Хубаво нещо е безмилостната журналистика — отговори Динг.
— Сега слушаме всички канали. В момента, в който новината излезе, ще ви се обадим.
Доминик затвори телефона и запита Чавес:
— Ловът започна ли?
— И още как, по дяволите. Но първо трябва да спрем. Знам един, който познава един друг.
— Който знае откъде човек може да се снабди с оръжие?
— Точно така.
Франк Уивър се събуди в пет сутринта, пи две чаши кафе от кафеварката в стаята си, след което чете вестник двадесет минути, взе душ и тръгна към фоайето за безплатната закуска. Стегнат и готов, в седем и петнадесет излезе от хотела.
Камионът му се намираше точно където го остави, както и бъчвата, както той очакваше. Министерство на енергетиката беше поставило имобилайзер в камиона. Пуснеш ли двигателя без ключа, системата за гориво се затваря. Приятна опция. А за бъчвата — нямаше кой да я отвлече. Може би Кинг Конг, ако забележи, че му липсва едната гира, но друг — не.
Той извърши обичайния оглед, провери стегите, катинарите и веригите и като не откри нищо нередно, отключи вратата на кабината и се качи вътре. Посегна с ключа към запалването и спря.
Имаше нещо…
Отначало не можеше да го определи, но после се досети: някой беше влизал в кабината. Но как е възможно? Ключалката, както всичко останало в този камион, също беше подсилена. За нея трябваше нещо по-сериозно от обикновения наркоман взломаджия. Уивър се огледа. Всичко изглеждаше на мястото си. Провери жабката и централната конзола. Всичко се намираше където трябва. Също и в спалния отсек. Всичко беше както го остави.
Револверът.
Бръкна под седалката. Револверът калибър 38 се намираше там, в кожения кобур, закачен за рамката на седалката.
Уивър остана половин минута така, преди да свие рамене и да прогони странното усещане. Може би кафето на хотела е по-силно от обичайното. И го прави нервен. Включи уреда за глобално позициониране на таблото и изчака той да извърши самодиагностиката, след което набра маршрута. Ден трети от общо четири. Предстояха лесни за минаване 310 мили до Сейнт Джордж, Юта.
Тарик откри Емира в спалнята — събираше малкото си принадлежности в кутия.
— След като запиша завещанието си и замина за срещата с Муса, изгори това.
— Добре. Имам две новини. Всеки от четиримата души на Найоан е потвърдил сигнала за тръгване. Първият ще бъде във Ватерлоо в неделя сутринта.
— Добре.
— Второ, нашият човек е влязъл в камиона без инциденти. Имаме маршрута на шофьора, включително местата за почивка и зареждане с гориво. Ще пристигне в съоръжението между два и половина и три вдругиден.
Емира кимна и затвори очи, като си припомни графика.
— Идеално, приятелю. Муса ще е на място най-малко четири часа по-рано. Иди да настроиш камерата. Време е.
78
КОГАТО КЛАРК И ДЖАК слязоха от самолета и намериха наетата за тях кола, стана седем часът и дойде време за закуска и обаждане по телефона до дома. Тъй като разполагаха единствено с имената на двамата — Ситра и Пурнома Салим — и датата на пристигането им в Норфолк, Кларк и Джак нямаха избор и разчитаха на Колежа да им даде началната точка.
Намериха ресторант на около миля южно от летището по шосе „Милитъри“, седнаха в сепаре и си поръчаха кафе, яйца к палачинки. Докато чакаха, Кларк се обади на Рик Бел.
— Имаме само хотела, който братът и сестрата са посочили във формуляра при влизане — каза той на Кларк. — Ако не са отишли в него, ще трябва да проявяваме изобретателност. Индонезийското посолство във Вашингтон има списък на гражданите, които пътуват за отпуск в САЩ, но тъй като онези са дошли с фалшиви паспорти, не се знае дали ще са записани в системата.
— Ще започнем от хотела — каза Кларк. — Нали трябва да спят някъде.
Бел му даде името на хотела и затвори телефона.