— Хотелът е „Еконо Лодж“ в Литъл Крийк — обясни Кларк на Джак. — Натъпчи се. Днес може да се наложи доста тичане.
Намериха хотела на около две мили от военноморската база и четвърт миля от канала Литъл Крийк. Джак запита:
— Това е база на тюлените, нали?
— Да. Специални сили, Група две — екипи две, четири и осем, както и екип за десантни подводници.
— Липсват ли ти?
— Понякога, но в повечето дни — не. Липсват ми предимно хората и работата, но имаше и грозни моменти.
— Искаш ли да разкажеш?
Кларк го изгледа косо и се усмихна.
— Не. Такава е работата на тюлените, Джак. Те ходят там, където никой друг не иска, и правят онова, което друг не може. Сега на такива места им казват „зони с отказан достъп“. Ние им викахме „индиански територии“. Днес на тюлените обръщат много повече внимание, отколкото по мое време, за съжаление. Колкото по-малко говорят хората за теб, толкова по-добре вършиш работа.
— И какво се промени?
— Не знам. Поддържам връзка с хора, които още са там, и те също не могат да разберат. При тях сега идват доста хлапета, които си мислят, че ще тичат по плажа, ще правят малко лицеви опори и ще си тръгнат с будвайзера.
Кларк намекваше за значката с тризъбец, която носеха тюлените.
— Обикновено такива изкарват по-малко от седмица.
— Отделяте плявата от зърното — отбеляза Джак.
— Със степен на напускане от около седемдесет и пет процента. Стигнахме…
Кларк отби от улица „Шор Драйв“ и паркира до фоайето.
— Може да се наложи малко да поизлъжем, за да си осигурим необходимата информация — каза той.
— Ти води, аз ще те следвам.
Влязоха в хотела и отидоха до рецепцията. Посрещна ги русо момиче на двадесетина години с изкуствен тен.
— Добро утро.
— Добро утро.
Кларк извади полицейската си значка и я размаха.
— Щатска полиция. Търсим две хлапета, които са се регистрирали преди две седмици.
— Така ли? Какво са направили?
— Зависи колко бързо ще ги намерим. След полунощ трябва да ги обявим за издирване като важни свидетели. Опитваме се да приключим един стар случай. Имената им са Салим — Ситра и Пурнома Салим.
— Звучат като араби — отговори момичето и сбърчи устни.
— Какво искате да кажете? — запита Кларк със стоманен глас.
Момичето се присви и отговори:
— Нищо. Съжалявам. Ъ… значи искате да знаете дали са били тук?
— Като начало.
Момичето седна на компютъра и заудря по клавишите.
— Имате ли дата?
Кларк й я съобщи.
— Плюс-минус два дни.
— Окей, да, ето ги. Прекарали са една нощ, а после са освободили стаята.
— В брой ли са платили? — запита Джак.
— Платили са в брой, но взехме кредитна карта като гаранция за щети.
— Имате ли информация за нея?
— Не знам дали имам право да ви я давам. Може да си навлека неприятности, нали така?
Кларк сви рамене.
— Няма проблем. Разбирам.
Обърна се към Джак и каза:
— Обади се на заместник главния прокурор.
Джак дори не мигна. Извади мобилния си телефон, натисна бутон за бързо избиране и отиде в другия край на фоайето.
Момичето запита:
— Какво е това?
— Заместник главният прокурор. Ще ни трябва името ви за заповедта.
— Какво?
— Заповедта трябва да я издадем с името на лицето. Така се прави. Ще ни трябва и името на шефа ви. Та как се казвате?
— Лиза.
Кларк викна към Джак:
— Лиза…
Джак кимна и каза името й в телефона. Кларк се обърна към момичето:
— Кажете ми фамилното си име и номера на социалната си осигуровка.
— А, чакайте. Чакайте малко… Значи ви трябва информация за кредитната карта?
— Да. Но не се тревожете за това. Екипът ще дойде тук след около двадесет минути. Вие кога свършвате работа?
— В девет.
Кларк се засмя.
— Съжалявам, но не и днес.
Лиза отново заудря по клавишите.
— Използвали са карта „Виза“, номер…
— Хитро — каза Джак, когато седнаха в колата.
Никой не желае разправии. На това му казвам малката голяма теория. Направи така, че услугата, която искаш, да изглежда съвсем малка, а последствията големи. Та какво мислиш? Твой тип ли е?
— Тя ли? Сладка е, но нещо ми говори, че не е от онези, които могат да решават кръстословици.
Кларк се засмя.
— Значи чакаш някоя красива с мозък?
— Това лошо ли е?
— Не. Обади се и кажи на Бел номера на картата, за да почва да работи.
Всичко отне двадесет минути.
— Няма повече плащания за мотели, но в деня, когато са освободили стаята, има половин дузина плащания — сувенири, „Макдоналдс“, „Старбъкс“… Случайни разходи и само в този ден. Ще изпратя подробностите и карта от „Гугъл“.