Выбрать главу

— За какво ни е картата? — запита Джак.

— Всички плащания са в рамките на една квадратна миля.

Джак затвори телефона и обясни всичко на Кларк.

— Сменили са си кредитните карти и имената — каза Кларк. — Това е добър знак.

— Защо?

— Добросъвестните граждани не постъпват така, Джак.

Телефонът на Джак звънна за имейл и той провери съобщението. Кларк запита:

— Къде отиваме?

— „Вирджиния Бийч“.

— Добре, момчета, трябва да решим — каза Сам Гренджър. — Обикновен текст или кодиран?

* * *

Гренджър, Хендли и Бел спореха по този въпрос вече час: щом като Хади и неговият екип са се покрили след нападението в „Паулиния“ и след като Революционният съвет променя еднократните си пароли всеки ден, дали Хади има възможност да разшифрова съобщенията? Или по-точно: има ли възможност да дешифрира изображенията, в които са съхранени по стеганографски начин паролите? Гренджър и Бел не смятаха така, но Хендли се тревожеше.

В миналото Революционният съвет беше провеждал големите си операции по правилото на аварийния изключвател: след заповедта за изпълнение нямаше връщане назад и спиране. Тази промяна настъпи след провала на атентата на Революционния съвет на берлинската магистрала малко след подаването на сигнала за действие, когато водачът на клетката беше заловен в Мюнхен и убеден да спре нападателите. Разбира се, това нямаше значение сега, защото независимо от правилото, Хади или щеше да получи съобщението, или нямаше да го получи. Ако можеше да дешифрира, обикновеният текст щеше да го подплаши и да пропилеят шанса си.

— Вижте, трябва да рискуваме — каза Бел. — Ще използваме съобщението, за да го подплашим, но в наша полза. Объркаме ли го достатъчно, може да не забележи, че текстът не е шифрован.

Хендли помисли и погледна към Гренджър.

— Сам?

— Добре, да действаме. Ще преместим Хади само веднъж и ще му кажем, че правим почистване, а после ще го пратим в Росинха, откъдето Чавес и Доминик ще го приберат.

Бел стана и тръгна към вратата.

— Отивам да кача информацията — каза той и излезе от стаята.

След минута телефонът на Хендли звънна. Обаждаше се Гавин Биъри.

— Момчета, качихте ли съобщението?

— Рик тъкмо замина натам.

— Мамка му. Спрете го, върнете го. Аз се качвам.

79

ДВЕ МИНУТИ ПО-КЪСНО Биъри влезе в кабинета на Хендли.

— Открих една закономерност — обяви той. — Ако пратите информацията в обикновен текст, Хади ще разбере, че има нещо.

Спирането на Рик Бел в последната секунда се дължеше на една нощ, която Гавин Биъри прекара в наблюдение как неговият новонаписан алгоритъм предъвква еднократните пароли на Революционния съвет. Въпреки че буквите в еднократната парола трябва да са произволни и следователно неразбиваеми от никой, който не знае текущия код, Биъри винаги търсеше закономерности там, където, изглежда, ги нямаше. Веднъж беше обяснил на Джак, че това е нещо като проекта за търсене на извънземен интелект — „Там май няма нищо, но щеше да е супер, ако имаше, нали?“. В този случай Биъри откри закономерността в еднократните пароли на Революционния съвет.

— Еднократните пароли са велико нещо и може би най-простата форма на „неразбиваемо“ шифроване в света, въпреки че няма нищо истински неразбиваемо — обясни той, след като Рик Бел се върна. — То всъщност е въпрос на вероятности…

Гренджьр го прекъсна:

— Друг път, Гавин.

— Добре… Е, както разбрахте, Емира или който е измислил всичко това, вероятно се тревожи за хората си на терен. Малко глупаво ще е да носиш еднократните пароли със себе си или да ги качиш на лаптопа си и затова са измислили система за дешифриране, докато си в движение. Отнема време, но е възможно.

— Казвай да чуем — обади се Бел.

— Използват формула, която се нарича метод на средния квадрат. Създадена е от един математик на име Фон Нойман през 1946 г. Всъщност вземаш едно начално число — дължината му не е от значение, стига да е с четен брой цифри, — след това го вдигаш на квадрат, после вземаш средната част на полученото число, и то пак колкото цифри желаеш, и го използваш като ново начално число. Тъй като тези вероятно правят всичко на хартия, ще използват малки числа. Ето…

Биъри взе тефтера от бюрото на Хендли и се захвана да пише:

49 х 49 = 2-4-0-1. Новото начално число е 40.

— Тъй като не можеш да използваш нули, го закръгляш. Та новото число е 41. След това го вдигаш на квадрат и така нататък, докато попълниш мрежата за еднократните пароли.