Предложеният дневен ред включваше обсъждане на доклад (почти изцяло основан на догадки) от някакъв аналитик на средно ниво, който вероятно искаше по-хубав офис и предлагаше размислите си с надеждата, че нещо от тях ще се закачи някъде и ще го изтегли на място с по-висока заплата. И може би някой ден това щеше да се случи, но аналитикът нямаше да стане по-умен, освен може би в очите на шефа си, ако същият се е докопал до поста си по подобен начин и обича да му връщат услуги.
Нещо тормозеше Джак… Имаше нещо в този текст… Той постави показалеца на мишката над папката XITS на твърдия диск на своя компютър, щракна два пъти върху нея и на екрана се появи резюмето на документа, което той си пазеше. И там видя същия номер на прехванатия текст, само че включен в три съобщения отпреди седмица. Първото от тях беше от служител в Съвета за национална сигурност до Агенция за национална сигурност. Изглежда някой в Белия дом искаше да разбере как точно е получена информацията. Оттам запитването беше препратено към човек от военното разузнаване, в случая генерал Сам Ферен, чийто отговор беше лаконичен: РАНИЦА. НЕ ОТГОВАРЯЙ. ЩЕ МИНЕ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН ПЪТ.
Джак се усмихна. „Раница“ беше вечно променящото се кодово име в АНС за „Ешелон“ — всезнаещата и всевиждаща програма за следене на електронна информация. Разбра отговора на Ферен. Служителят от Съвета за национална сигурност се интересуваше от „източници и методи“, от магиите на АНС. Тези тайни просто не се споделяха с потребители на информация като Белия дом и искането на онзи от Съвета си беше идиотщина.
Както можеше да се предскаже, следващото резюме в XITS посочваше източника на информация като „съвместно електронно разузнаване зад граница“, което за Белия дом означаваше, че АНС е получила сведенията от приятелска разузнавателна агенция. Накратко, лъжеха.
Причината за това можеше да е само една: Ферен подозираше, че Белият дом показва сайта XITS. „Господи, помисли Джак, сигурно генералът много внимава какво казва на президента.“ Но ако светът на шпионите не се доверява на президента, то кой се грижеше за страната? И ако системата се разпадне, Джак се зачуди при кого, по дяволите, трябва да се отиде? Това беше въпрос за философ или свещеник.
Джак реши, че отрано започва със задълбочените мисли, но като чете сайта XITS — светая светих на държавните документи, — какво пропуска? Какво ли не се разпространява? И кой, по дяволите, получава точно тази информация? Дали няма някаква комуникационна връзка само за директорите?
Добре, значи Емира говори отново. Агенцията за национална сигурност няма ключа за личната му криптираща система, но Колежа го имаше — Джак сам го намери от компютъра на МоХа и го даде на Биъри и неговите хора, които пък прехвърлиха данните на защитен твърд диск. За по-малко от един ден научиха всичките му тайни, включително паролите, и в Колежа цели пет месеца четоха всякакви криптирани съобщения, преди паролата да бъде сменена. Противникът се оказа доста внимателен или пък беше обучен от човек от шпионския занаят. Но не дотам внимателен. Паролите не се променяха всекидневно, а дори и ежеседмично. Емира и хората му, изглежда, вярваха в своите мерки за сигурност, но заради подобна увереност са падали цели държави. На пазара винаги се търсеха специалисти по криптиране, а повечето от тях говореха руски и бяха достатъчно бедни, за да приемат офертата. ЦРУ дори поднесе няколко на лошите, за да станат консултанти на Емира. Един от тях намериха под купчина боклуци в Исламабад с гърло, разрязано от едното ухо до другото. Играта беше груба дори за професионалистите. Джак се надяваше, че Ленгли се грижи добре за семейството на този човек. Това невинаги се случваше на агентите. Служителите на ЦРУ получаваха доста големи осигуровки срещу смърт и Ленгли не забравяше семействата им, но агентите бяха нещо съвсем различно. Обикновено не ги оценяваха напълно и ги забравяха бързо, ако се появи някой по-добър.
Изглежда Емира още се чудеше как са загинали хората му по улиците на Европа. Всички умряха от ръцете на Брайън и Доминик Карузо и на Джак, но Емира не знаеше това. Според него три сърдечни удара изглеждаха много като за здрави млади хора. Накарал беше своите агенти да се поровят внимателно в медицинските документи, които обаче се оказаха изчистени, къде с открити, къде с подмолни методи. Нещата оправиха юристите, представители на починалия, и подкупите на дребни бюрократи, за да предадат оригиналните документи. Агентите бяха търсили и други, отделно подадени документи, които можеха да разкрият играта, но напразно. Емира пишеше на оперативен работник, който очевидно живееше във Виена, изпратен там да се интересува от странния случай с мъжа, попаднал под трамвай, защото според Емира онзи бил толкова добър с конете като малък, че не можело да е от хората, които ще попаднат под движещо се превозно средство. Но според човека на Емира цели девет души видели инцидента и онзи се бил подхлъзнал пред трамвая, а това би могло да се случи на всеки, независимо какъв е бил на единадесет години. Австрийските лекари си бяха свършили работата добре и официалната аутопсия се оказа ясна — Фаад Рахмин Ясин е накъсан от трамвай на малки безформени парчета. Според патолога изследванията за алкохол в кръвта му не показваха нищо, само незначителни остатъци от предишната нощ. Нито пък имало следи от наркотици в извлечената от разкъсаното тяло кръв. Извод: подхлъзнал се, паднал и умрял вследствие удар с тъп предмет и екссангвинация — луксозен начин да се каже, че е умрял от загуба на кръв.