— И цифрите са случайни? — запита Гренджър.
— Псевдослучайни, но не би могъл да го разбереш, ако не предъвчеш цял куп еднократни пароли. Колкото по-сложна е формулата, толкова по-случайни са числата, но в един момент изчисленията с молив и хартия стават невъзможни.
— И каква формула ползват?
— Месец, ден и година, събрани едно с друго. Например днес е май, 21, 2010 г.
Биъри написа: 5 + 21 + 2010 = 2036
— Трябва да използваме само средните две цифри. Закръгляйки нулата, разбира се.
— И новото начално число е 13 — обади се Хендли.
— Точно така.
— И всичките други еднократни пароли използват същия метод?
— Всички, които имаме от сейфа на Алмази.
— Добра работа, Гавин.
— Благодаря.
Гавин излезе.
— Това момче току-що ни спаси задниците — каза Гренджър.
Тъй като знаеше, че Аллах ще приеме това за липса на вяра, Хади отказваше да вярва в поличби, но близостта на ботаническата градина в Рио до статуята „О Кристо Редентор“, или „Христос Спасителят“, го изнервяше. Издигащ се на 700 метра, на върха на планината Корковадо, загледан към стотиците хиляди квадратни километри джунгла и големи градове, монолитът от несмлян талк и бетон с височина 37 метра и тежест 600 тона представляваше най-известната забележителност на града и напомняше на Хади, че се намира в голяма страна на езичници.
След като се раздели с Ибрахим и останалите, Хади напредна бързо, но първите два часа пътува, стиснал волана с ръце до побеляване, и поглеждаше през двадесет секунди в огледалото за обратно виждане.
Един час след зазоряване стигна в община Серопедика, в далечния източен край на Рио. Тридесет мили на изток се виждаше самият град Рио: петстотин квадратни мили с около двадесет милиона души — почти половината население на Саудитска Арабия в един град. Сао Паулу се оказа още по-голям, но Хади беше кацнал там през нощта и мина по северния му край на път за хотела в Каейрас.
На входа на градината си купи от касиера билет и брошура с карта. Брошурата показваше най-доброто на градината — 350 акра, 7000 вида тропически растения, изследователски лаборатории… Прелисти страниците, докато намери списъка на специфичните места. Птичарникът се намираше в началото на този списък. Хади се ориентира на картата и тръгна. Влагата в този светъл и слънчев ден се оказа непоносима. Далече на изток виждаше черния дим над Сао Паулу, толкова гъст, че над тази част от брега сякаш беше нощ.
По средата на пътя към целта си мина край един магазин за сладолед и погледна през прозореца. Един малък телевизор в ъгъла на магазина беше включен на канала на „Рекърд Нюс“. До лицето на говорителката се показваха снимки от пожара в рафинерията, някои от земята, други от хеликоптера. Говорителката се обърна към друга камера, за да смени темата, и изведнъж на екрана се появи рисунка. Приликата не беше пълна, но достатъчна, за да накара сърцето на Хади да подскочи.
„Не може да бъде — каза си той. — Кой ме е видял?“ Сигурен беше, че няма живи свидетели. Пикапът на охраната на рафинерията, който дойде, докато слагаха зарядите, се намираше твърде далече, за да го видят. Дали не е имало наблюдателни камери? Не, не е това. Ако имаха неговата снимка, щяха да показват нея, а не рисунка.
Остана загледан в телевизора, като очакваше да последват рисунки на Ибрахим, Фаад, Ахмед, но на екрана оставаше само неговата физиономия.
Трябваше да мисли…
Забеляза един магазин за сувенири на отсрещния край. Отиде до него и влезе. Провери дали няма телевизор или радио и като не видя такива, се огледа още веднъж, за да не изглежда, че бърза, после си избра една бейзболна шапка с емблемата на ботаническата градина. Плати за нея в брой, отказа да вземе чанта и излезе, като си сложи шапката и я дръпна надолу до веждите си. Погледна часовника си. Имаше почти седемдесет минути до срещата. Отиде до бетонния корниз около една леха с папрат и седна.
Дали Ибрахим и останалите са чули за рисунката? Ако е така, може да не дойдат. Обсъждали бяха варианти в случай на залавяне или смърт на членове на екипа по време на мисията, но не и това.
Остана така пет минути, загледан в пространството и замислен, след което взе решение. Прелисти брошурата, докато намери онова, което търсеше.
Интернет кафето се намираше в източния край на градината. Плати за половин час и му дадоха един терминал. Седна в кабинката и отвори програмата за сърфиране в интернет. Припомни си адреса на сайта. Днес беше пето число и затова отиде в… bitroup.com.