— Тръгва — каза Чавес. Изтича през двора, надолу по алеята и излезе на улицата. Вляво от него колата на Хади излезе до кръстовището и спря.
Доминик се обади:
— Виждам го.
Хади пое наляво.
— Идвам към теб — обади се Доминик по радиостанцията.
— Не. Стой там.
Чавес изтича бързо нагоре по улицата и стигна до колата за тридесет секунди.
— Добре, карай. Наляво на кръстовището, после пак наляво и спри на стопа.
Доминик изпълни указанията. Когато стигнаха до знака „стоп“, Хади мина пред тях на север. Доминик пропусна две коли, след което потегли.
Петнадесет минути по-късно той каза:
— Някой ни следи. Или следи Хади.
Чавес погледна в страничното огледало.
— Синята ланчия ли?
— И още две коли зад нея. Зелен фиат и червен „Форд Корсел“.
— Мамка му! Сигурен ли си?
— Забелязах фиата и форда два пъти, когато отивах зад кафенето. Не са полицаи.
— Защо?
— Полицаите ги бива повече. А тези са си направо като конвой.
Чавес провери картата.
— Давай да видим как изглежда някой от тях.
Доминик забави до едно място за паркиране и включи мигача. Зад него прозвуча клаксонът на ланчията. Чавес извади ръка през прозореца и му махна да минава. Когато колата зави и ускори край тях, Чавес хвърли един поглед.
— Май е от същата етническа група като Хади. Дали не са съучастниците му?
— Възможно е. Май Хади не е успял да им се измъкне.
Доминик пропусна и третата кола, изчака пет секунди и тръгна след нея.
За Муса третият ден зад волана мина също така гладко както първите два и в късния следобед стигна окончателната си спирка за вечерта: Уинемука, Невада, с население 7030 души и на 350 мили северозападно от Лас Вегас.
81
ХАДИ ПОЛОЖИ всички усилия да се отърве от преследвачите по пътя към Росинха и два часа обикаля бедния квартал, като спираше и се връщаше в опит да забележи неща, които би трябвало да са му ясни. Ланчията, фиатът и фордът останаха във формация като конвой, без да променят местата си и без да изостават на повече от сто метра от задната му броня.
— Трябва да вземем решение — каза Доминик. — По-добре да го хванем сега, преди друг да го направи вместо нас.
Ако двамата с Чавес можеха да отмъкнат Хади и тримата му партньори, дали трябваше да го правят, или да се съсредоточат само върху Хади?
— Колкото повече, толкова по-весело — отбеляза Чавес, — но нека не забравяме, че тук сме само аз и ти, а полицаите в Рио няма да схванат разликата между нас и групата на Хади, ако нещата тръгнат кофти.
В 6,15 преустановиха преследването и се върнаха при южния вход на Росинха. Наясно бяха, че рискуват, като оставят Хади сам, но пък никой не знаеше за мястото на срещата и се надяваха, че преследвачите му няма да опитат да го спрат през следващите четиридесет и пет минути.
Слънцето се спускаше зад планината на запад и осветяваше бедняшкия квартал със златните си лъчи.
Росинха може и да значеше „малко ранчо“ на португалски, но според Доминик и Чавес тук нямаше нищо малко. Около километър от север на юг и половин километър от изток на запад, бедняшкият квартал се намираше в плитка наклонена долина, заобиколена от две страни от гъсто обрасли хълмове и канари. Засенчени от кръстосани простори и импровизирани навеси от брезент, тесните улички се виеха нагоре между боядисани в пастелни цветове блокове с тесни апартаменти, построени толкова близко, че балконите им се допираха и покривите им се сливаха. От улиците се издигаха стълбища с изронен бетон и тухли и изчезваха зад сградите. Стотици метри оголени кабели висяха по телефонни и електрически стълбове и отиваха във всички посоки. Дузини колиби от дъски и гофрирана ламарина опасваха улиците. В плитки, пълни с боклук канавки течаха канализационни води.
— Не е за вярване — каза Доминик.
— Колко ли живеят тук?
— Най-малко сто хиляди. Може и сто и петдесет.
Намериха място за паркиране една пряка след билярдната зала и излязоха от колата.
— Ти иди отзад, аз минавам отпред. Изчакай ме петнадесет минути и влизай.
— Ясно.
Доминик тръгна по улицата и зави зад ъгъла. Чавес премина от другата страна, купи бутилка кока-кола от един уличен продавач, а после се облегна на стената под някакъв навес. Самотна улична лампа мигна и се включи. Изминаха десет минути. От Хади, ланчията, фиата и форда нямаше и следа. Чавес изпи колата, върна шишето на продавача, пресече улицата и влезе в билярдната зала.