Тя представляваше по-скоро стая с размерите на гараж, с две билярдни маси в средата, бар отдясно и столове с твърди облегалки на отсрещната стена. В задната част на бара имаше четири кръгли масички със столове. Три стъпала в ъгъла водеха към врата с надпис „Изход“ на португалски. Под пластмасовите абажури на лампите около масите стояха групи мъже. Във въздуха се стелеше гъст дим.
Динг седна на бара и си поръча бира. Пет минути по-късно задната врата се отвори и Доминик влезе. Отиде до бара, поръча си бира и я занесе до една от масите.
В седем и пет предната врата се отвори и през нея влезе Хади. Застана до вратата и се огледа нервно. Доминик вдигна бутилката с бира на височината на рамото си и кимна на Хади, който се поколеба и тръгна към него.
Предната врата се отвори отново. През нея влезе шофьорът на ланчията. Също като Хади и той остана неподвижен тридесет секунди, като се оглеждаше. Под незапасаната му риза над дясното бедро Чавес забеляза подутина с позната форма. Мъжът рязко спря да се оглежда, когато видя Хади, който приближаваше масата на Доминик. Мъжът тръгна след него. Чавес го остави да мине и стана от стола си.
— Къде са ми парите, задник такъв? — запита Чавес на португалски.
Мъжът се извърна рязко с вдигнати юмруци. Чавес вдигна ръце на височината на ушите си.
— Спокойно, спокойно…
Стовари дясната си длан върху лицето на мъжа и му разби носа. Онзи отстъпи назад и Чавес го последва, като го удари с палец под ларинкса. Мъжът падна. Всички в залата ги гледаха с любопитство, но не се намесиха. Дълговете са си дългове.
В този момент в другия край на залата Доминик стана от мястото си и поведе Хади към задната врата.
Чавес се приближи до мъжа с ланчията и стъпи на дясната му длан, след което измъкна пистолета от колана му.
— Говориш ли английски?
Онзи изломоти нещо.
— Кимни, ако говориш английски.
Мъжът кимна.
— Ставай на крака или ще те застрелям тука.
Доминик чакаше в алеята. Вече беше съвсем тъмно. Отляво алеята се задънваше в стена, в която едно стълбище водеше в тъмнината
Хади застана до тухлената стена край няколко кофи за боклук. Доминик беше извадил пистолета си и го държеше зад бедрото си. Чавес бутна мъжа с ланчията изотзад и онзи се препъна и се блъсна в стената до Хади.
— Кои сте вие? — запита Хади.
— Млъквай — изръмжа Доминик.
Чавес забеляза как пръстите на Доминик се свиват и разпускат върху дръжката на пистолета.
— Спокойно, Дом.
Взе парче вестник от земята и го подхвърли към мъжа от ланчията.
— Избърши си носа.
— Да ти го начукам.
Вратата до тях се отвори с трясък. Очертан от слабата светлина в залата, един силует стоеше на метър от прага. Ръката му се вдигна и се протегна към тях. Чавес го простреля с два куршума в гърдите и онзи падна по гръб. Чавес затвори вратата с ритник.
— Тръгвай, Дом.
Насочи пистолета си към Хади и мъжа от ланчията.
— Тръгвайте.
В началото на алеята някакъв човек тичаше към тях. От цевта на пистолета в ръката му се появи оранжев блясък, последван от още два. Чавес се прикри зад кофите за боклук и стреля два пъти. Силуетът отскочи встрани.
— Стълбите — заповяда Чавес.
Като буташе пред себе си мъжа от ланчията и Хади, Дом тръгна към стълбището. Чавес ги последва заднешком, докато усети рамото си да опира в стената, след което се извъртя и ги последва.
Тичайки по петите на Доминик, той стигна до последните стъпала и се огледа. Наляво и надясно вървеше алея, а над тях висяха балкони. В тухлената стена зад гърба му и вдясно се виждаше още един правоъгълник. Чавес махна с ръка към него. Доминик кимна и бутна мъжа от ланчията и Хади нагоре. Чавес дочу шум от стъпки и погледна надолу по стълбите. Преследвачът им надничаше иззад ъгъла. Чавес се отдръпна и застана неподвижно. След десет секунди мълчание между стълбите отекна звук от търкане на обувка.
Чавес пъхна пистолета в колана си, направи две крачки надясно, после вдигна ръце над главата си, подскочи и се хвана за парапета на балкона. Набра се, протегна ръка, хвана по-горното желязо и отново се изтегли. Легна по корем на балкона.
Стъпките продължаваха: стъпка… пауза. Стъпка… пауза. В далечината се чуваше вой на сирени. Дали изстрелите от пистолети са достатъчни да доведат полицаите в Росинха? Затвори очи и се заслуша в очакване ехото да се промени.
Стъпка… пауза. Отново се чу търкане на обувка. Но този път без ехо. Мъжът мина под балкона на Чавес, като очевидно опитваше да вземе решение. По алеята ли да тръгне или по стълбите? Избра стълбите. Чавес се вдигна тихо на колене, опря пистолета в желязото на балкона и с един изстрел вкара куршум в тила на мъжа.