— Хади.
Другият мъж се поколеба, стиснал устни. Накрая каза:
— Ибрахим.
— Добре, благодаря. Слушайте, ние знаем, че вие двамата и двамата ваши мъртви приятели сте запалили рафинерията в Паулиния. Знаем това, така че нека не го обсъждаме. Ние не сме полицаи и не сме тук, за да ви арестуваме за рафинерията.
— В такъв случай кои сте? — запита Хади.
— Други.
— Защо мислите, че имаме нещо общо с рафинерията? — запита Ибрахим.
— Ти как мислиш? — запита полуусмихнат Чавес и бързо хвърли един поглед към Хади.
— Защо ме гледате?
Чавес каза на Ибрахим:
— Ти защо следеше Хади?
Ибрахим не отговори и затова Чавес продължи:
— Ще опитам да позная нещо. Вие сте запалили рафинерията, но не сте мислили, че заради дима ще затворят летището в Сао Паулу, и затова минавате на план „Б“ — идвате в Рио. Идвате тук, но нещата стават лоши. Хади тръгва да бяга; Ибрахим, ти го гониш — защо?
— Защо не питаш за рафинерията?
— Ами това не е нашата страна и не е наш проблем. Ти защо го следеше?
— Той е предател.
Хади се сопна:
— Лъжец. Ти си предателят. Ти или Ахмед или Фаад. Вие сте направили така, че скицата да се появи.
— Каква скица?
— Онази по телевизията. Видях я — приличаше на мен. Осъществих контакт. Там ме чакаше съобщение. Вътре се казваше, че си ме предал и че трябва да бягам.
— Излъгали са те.
— Проверих. Истинско е.
Ибрахим поклати глава.
— Не. Грешиш. Не сме те предали.
Чавес каза:
— Значи ти и твоите приятели просто искахте да си поговорите с него, така ли?
— Да.
Чавес се наведе към Хади.
— Това са глупости и ти го знаеш. Съобщението може и да е било истинско, но онези знаят само, че ти бягаш. Вероятно към полицията. Те няма да пропуснат тази възможност. Знаеш, че ти казвам истината.
Хади не отговори.
— Добре, ето какво става — каза Чавес. — Що се отнася до нас…
— Все още не знаем кои сте вие.
— Акцентът ни не ти ли говори нещо?
— Американци.
— Точно така. Та за нас рафинерията не е проблем. Искаме да знаем кой работи в САЩ. Колко клетки, къде се намират… Всичко.
— Да ти го начукам — каза Ибрахим.
Чавес чу как зад него Доминик става. Извърна се и видя, че отива в кухнята. Обърна се към Хади.
— А ти? Само ни дай…
Чу стъпките на Доминик, който се връщаше по-бързо и решително. Извърна се. С пистолет, увит в плесенясала кърпа за съдове, Доминик се приближи до Ибрахим, опря пистолета в лявото му коляно и натисна спусъка. Кърпата заглуши изстрела, който прозвуча като леко пукане. Ибрахим изкрещя. Доминик натъпка втора кърпа в устата му. Чавес каза:
— Дом, господи…
Доминик отмести пистолета и изстреля един куршум в дясното коляно на Ибрахим. Мъжът започна да се мята, като крещеше през кърпата и удряше глава в стената зад себе си. Доминик коленичи до него и го шамароса по лицето силно веднъж, втори и след това трети път. Ибрахим млъкна. По лицето му се стичаха сълзи. Хади се сви встрани от партньора си в опит да се отмести покрай стената.
Чавес насочи пръста си към него.
— Нито сантиметър повече.
Стисна Доминик за ръката и опита да го изправи. Доминик не се подчини, а остана клекнал до Ибрахим, отпуснал рамене и вторачен в лицето му.
— Дом! Стани.
Доминйк откъсна очи от Ибрахим и се изправи. Чавес го издърпа в кухнята.
— Какво беше това, мамка му?
— Терапията с говорене не вършеше работа, Динг.
— Това не го решаваш ти. Господи, вземи се в ръце. Сега този е безполезен. Куршум в колената… късметлии ще сме, ако успее да каже и две думи.
Доминик сви рамене.
— И без това нашият човек е Хади. Той е куриер. Ибрахим е водач на клетка. Знае за „Паулиния“ и толкова.
— Не сме сигурни в това. Ще ме оставиш ли да работя по моя начин?
— Добре, става.
— Нали чуваш какво ти казвам?
— Да, по дяволите, нали се съгласих.
Чавес се върна в стаята и отново коленичи. На Ибрахим каза:
— Ще измъкна кърпата. Ако крещиш, ще я напъхам обратно.
Ибрахим кимна. Лицето му лъщеше от пот. Под коленете му имаше локвички кръв, която попиваше в шперплата. Доминик извади кърпата. Ибрахим изохка, но стисна челюсти и млъкна. Долната му устна трепереше.
— Приятелят ми днес е малко раздразнителен. Съжалявам. Нека сега говорим за САЩ. Дай ни нещо и ще те заведем в болница.
Ибрахим поклати глава.
— А ти, Хади? Дай ни онова, което търсим, и няма да те водим с нас.
Ибрахим изстена.
— Недей, Шазиф…
Доминик се приближи и клекна до Чавес, като направи жест с ръка, че е спокоен.