Выбрать главу

— Хади — каза той. — Нека да ти задам въпрос. Видя ли те някой по време на задачата в рафинерията?

— Не, мисля, че не.

— Е, в такъв случай кой знаеше как изглеждаш? Кой може да е пуснал рисунката? Ибрахим или някой по-нависоко. Никой друг.

— Но защо?

— Почистване на следите. Може някой да е решил, че си ненадежден. Помисли. Ибрахим получава заповед от висшестоящите да те убие; рисунката и съобщението те карат да бягаш. Ибрахим използва този момент, за да убеди останалите двама да се включват в хайката. Иначе Ибрахим трябва да ги убеждава да убият своя приятел без причина. Кое е по-лесното?

Хади обмисли тези думи, а после погледна встрани към Ибрахим, който клатеше глава. От устните му течеше слюнка и се стичаше по брадичката.

— Не е истина.

Доминик каза:

— Хади, той те е предал и сега седи точно до теб и лъже. Това не те ли ядосва?

Хади поклати глава.

— Обаче мен ме ядосва.

Доминик рязко вдигна пистолета си, насочи го към Ибрахим и го простреля в окото. По стената плиснаха кръв и мозък. Ибрахим се свлече настрани и затихна, с изключение на лявата му ръка, която десет секунди трепери и се мята, след което спря.

Чавес удари ръката на Доминик нагоре и настрани.

— Господи! Какво става бе, мамка му!

Доминик стана и отстъпи около метър. Хади се сви в зародишна поза и заскимтя. Доминик направи две крачки и опря пистолета в слепоочието му.

Чавес викна:

— Не! Нито сантиметър повече. Дом.

Доминик погледна косо. Чавес беше насочил пистолета си към него, но Доминик само поклати глава и отново насочи вниманието си към Хади.

— Дом, не го прави…

Доминик се наведе и каза на Хади:

— Ако не ни кажеш нещо, лайнар такъв, приключвам с тебе. Ще те гръмна в ухото. Като кажа „давай“, кимни с глава или ще умреш.

82

ДЖАК И КЛАРК стигнаха на „Вирджиния Бийч“ за двадесет минути и намериха паркинг на една пряка оттам. Всички покупки на брата и сестрата Салим бяха направени в район от три преки оттук.

— Е, какво мислиш? — запита Джак, като излязоха.

— Взели са стая в хотела с нова карта, но са пазарували със старата. Отново ще се правим на шериф и заместника му и ще покажем снимките им.

Прекараха следващия час в обиколка по хотелите, като Джак ги отмяташе от списъка. Тъкмо влизаха в паркинга на „Холидей Ин“ на „Атлантик“ и 28 улица, когато Джак каза:

— Те са тук.

— Къде?

— Басейнът. На двата стола до трамплина.

— Виждам ги. Не спирай.

Влязоха в хотела. Кларк спря и се замисли.

— Помниш ли магазина за цветя, покрай който минахме на Двадесет и седма улица? Върни се там и купи маргаритки или нещо такова. И плик за картичка.

— Моля?

— Ще ти обясня. Не се връщай по същия път. Чакай ме на паркинга отзад.

* * *

Джак се върна след петнадесет минути. Откри Кларк на задния паркинг до голяма кофа за боклук.

— Взели са стая със същите малки имена, а фамилното им е Пасарибу. Стаята гледа на север, обратно на басейна.

— Значи намираме вратата и влизаме.

— Горе има камериерки. Цветята ще свършат по-добра работа.

Джак се качи първи, като носеше маргаритките. Кларк се изкачи по срещуположното стълбище и спря в горния му край, после се скри зад ъгъла. Когато Джак стигна стаята, спря и почука, почака десет секунди и почука отново. От четвъртата стая по-нататък излезе една камериерка и взе няколко хавлии от количката.

— Извинете ме, госпожице — каза Джак.

— Да, господине?

— Взех тези цветя за приятелката си. Трябва да се връщам в базата, но исках да й ги оставя. Проблемът е, че вече съм си върнал ключа. Можете ли да отворите вратата? Ще оставя цветята на леглото и излизам за пет секунди.

— Нямам право да…

— Пет секунди само.

След кратък размисъл жената каза:

— Е, добре.

Отвори вратата и отстъпи встрани.

— Благодаря — каза Джак.

При този сигнал Кларк се появи иззад ъгъла.

— Госпожо, госпожо…

— Да, господине?

— Трябват ми кърпи.

Кларк доближи количката и се зае да рови из нещата в нея, като събори няколко сапуна и бутилки шампоан на пода. Камериерката отиде при него.

— Оставете на мен, господине…

В стаята Джак остави цветята на леглото и се огледа. Ключ — карта, магнитна карта… Забелязая на пепелника, взе я и отиде до вратата. Излезе от стаята и викна:

— Благодаря.

След това тръгна към стълбите. Кларк взе кърпите и тръгна в обратна посока, заобиколи до стълбището на Джак и се качи при него. Двамата изчакаха камериерката да се върне в стаята, която почистваше, след което отидоха до стаята на двамата индонезийци, опряха картата в ключалката и влязоха.