— Откъде знаеше за картата? — запита Джак.
— Винаги предлагат на двойките две карти и повечето хора ги носят със себе си, но не на басейна.
— Какво търсим?
— Кредитни и лични карти. А и всяко нещо, което ти хване окото.
Излязоха след три минути. Кларк набра Колежа, докато вървяха към колата.
— Имат още четири кредитни карти и по три паспорта — каза той на Рик Бел. — Сега ти пращам информацията по имейл.
Освен новия хотел на „Вирджиния Бийч“, храната в „Макдоналдс“ и кафето в „Старбъкс“ двамата Салим имаха само още един разход — колата под наем от фирма „Бъджет“. Джак и Кларк се върнаха с колата си в „Холидей Ин“ и откриха наетия сребрист „Додж Интрепид“ на задния паркинг.
— Сега ще чакаме — каза Кларк.
Малко преди два следобед Ситра и Пурнома слязоха по стълбите в задната част на хотела и се качиха в колата си.
От „Вирджиния Бийч“ се качиха по шосе 264 в посока на изток, преминаха през Норфолк, после през Портсмът по шосе 460, преди да завият на север и да минат през тунела в Хамптън Роудс. От другата му страна отбиха по „Терминал Авеню“, после поеха по „Джеферсън“ до парка „Кинг Линкълн“ в югоизточния край на Нюпорт Нюс. Кларк ги последва в паркинга и изчака да излязат от колата си и да тръгнат към парка. Оставиха ги да се отдалечат на стотина метра, след което излязоха, разделиха се и ги последваха.
Паркът се оказа дълъг само четвърт миля. Кларк и Джак се срещнаха по средата му, при баскетболните игрища, където деца играеха на гоненица.
— Какво правят, по дяволите? — запита Джак и огледа парка, от двете страни на който имаше вода. — Току-що се отказаха от столицата на сърфа във Вирджиния, за да дойдат тук?
— Не ми изглежда правилно — съгласи се Кларк.
Индонезийците стигнаха далечния край на парка, подобен на наконечника на стрела между плажа и, Джеферсън Авеню“. Докато гледаха, момичето извади фотоапарат и се зае да снима — не океана, а от другата страна на шосето.
— Товарното пристанище — промърмори Кларк.
— Разузнават — съобщи той час по-късно на Хендли и останалите по телефона. Проследили бяха двамата до хотела и сега седяха на „Атлантик Авеню“, на една пряка разстояние, откъдето виждаха всяка идваща и заминаваща кола.
— Пристанището в Нюпорт Нюс. Какво точно ги интересува не знам, но направиха много снимки.
— Има ли военни кораби там? Химикали, склад за гориво?
— Нищо — отговори Кларк. — Вече проверих. Предимно сандъци със сухи товари. Следим ги от сутринта. Освен на басейна и пристанището не са ходили никъде и никой не е идвал в стаята им.
— Ако проверяват цели — обади се Гренджър, — това може да продължи седмици. Не сме готови за продължително проследяване. Мисля да се обадим на ФБР и да им ги оставим.
— Дайте ни още един ден — каза Кларк. — Ако нищо не излезе, слагаме край и се прибираме.
В хотел „Кларидж Ин“ в Сейнт Джордж, Юта, Франк Уивър отмиваше под душа мръсотията от целия ден и предвкусваше минимаратона със сериите на „Закон и ред“ по телевизията, когато някой почука на вратата. Той се зави с хавлията и премина бос през стаята.
— Кой е?
— От рецепцията, господин Уивър. Имаме проблем с кредитната ви карта.
Уивър откачи верижката на вратата и я отвори малко. Вратата рязко отскочи и се тресна в стената. Влязоха двама мъже, единият от които затвори вратата, а другият стигна с две бързи крачки при Уивър, който опита да избяга, но недостатъчно бързо. Усети допира на нещо твърдо в корема си, после почувства удар като с чук, последван от втори. Почувства, че пада назад. Отскочи от ръба на леглото, изтърколи се и падна по гръб на пода. Вдигна глава и погледна гърдите си. От две дупки колкото гумичка за молив под гръдната му кост бликаше кръв. Човекът, който го застреля, се приближи и застана над него с крака от двете страни на гърдите му. Франк Уивър видя цевта на пистолета, която се спусна към лицето му, и стисна очи.
83
БРАТЪТ И СЕСТРАТА излязоха от хотела в девет вечерта и почти веднага Джак и Кларк осъзнаха, че повтарят предишния си маршрут до пристанището на Нюпорт Нюс. В Портсмът отбиха от шосето и отидоха в един склад под наем на улица „Батлър“. Кларк мина покрай входа, зави по „Конрад“, угаси фаровете, направи обратен завой и спря три метра преди кръстовището.
Колата на брата и сестрата се намираше на паркинга до първата редица складове. Ситра Салим излезе и отиде до един склад, който отвори с ключ.