— Това не ми харесва — каза Джак. — За какво им е на две хлапета на ваканция такъв склад?
— За нищо добро — отвърна Кларк.
Ситра излезе от склада. Затвори, заключи вратата и се върна в колата. Носеше две малки брезентови раници.
След няколко минути отново се върнаха на шосето и тръгнаха към тунела за залива. От другата страна продължиха по следобедния маршрут и отново спряха в парка „Кинг Линкълн“. Но не отидоха на паркинга, а го подминаха и завиха надясно по „Джеферсън“, за да тръгнат назад в същата посока.
— Дали не са ни видели? — запита Джак.
— Не. Просто са внимателни. Добре сме.
Намираха се в промишлена зона: автотранспортни фирми, борси за чакъл, скрап и цехове за ремонт на яхти. Онези отново завиха надясно.
— Дванадесета улица — каза Джак. — Отново тръгват на изток.
Кларк ги остави да напреднат малко, след което изключи фаровете, зави и спря до бордюра. Триста метра надолу колата завиваше наляво в комплекс с апартаменти.
— На гости на нови приятели ли отиват? — учуди се Джак.
— Хайде да разберем.
Кларк включи фаровете и отново потегли. Когато се изравниха с блока, от паркинга излязоха два силуета и тръгнаха по тротоара. Братът и сестрата. С раниците. Кларк ги отмина и погледна в огледалото. Връщаха се към „Джеферсън“. Кларк сви на следващия завой, спря отново и изключи фаровете.
— Виждаш ли ги? — запита той.
— Да.
На „Джеферсън Авеню“ двамата прекосиха улицата и изчезнаха в затревена алея зад една транспортна фирма.
— Време е — каза Кларк.
С все още угасени фарове той зави обратно и тръгна по Дванадесета улица към „Джеферсън“. Когато стигнаха кръстовището, забелязаха как братът и сестрата завиват наляво и изчезват зад оградата на транспортната фирма.
— Ще се измъкнат — каза Джак. Гаражът на фирмата стигаше до шосе 664 с четири платна.
— Тръгваме пеша — реши Кларк.
Паркираха, излязоха от колата и изтичаха през улицата до затревената зона. В края откриха едно заблатено поточе с гъсти храсти от двете страни и тясна пътека. Стигнаха до средата й, преди Кларк да схване къде се намират.
— Това е каналът покрай Шест шестдесет и четири. Помниш ли, че се намираше отдясно, когато излизахме от тунела?
В канала имаше закотвени дузина яхти и моторници.
В края на пътеката заработи двигател. Кларк и Джак се втурнаха напред. На петдесетина метра от тях, в края на пристана, се виждаше моторница. Момчето седна на седалката на водача и подаде газ. Моторницата се отдели от пристана и се насочи към канала.
Минута по-късно Джак и Кларк се върнаха в колата си. Поеха на юг по „Джеферсън Авеню“. След няколко преки каналът се показа отдясно. Двамата видяха моторницата с брата и сестрата, която отиваше към устието на канала.
— Отиват към пристанището — каза Кларк.
— Ами пристанищните патрули?
— Джак, заобиколят ли пристана, са на четвърт миля от първата котвена Стоянка на кея. Имаме към пет минути.
Кларк направи обратен завой и тръгна в другата посока.
Преминаха под шосе 664 и завиха на юг към пристанището. Накрая пътят се разклоняваше към една група резервоари. Кларк сви надясно и последва виещия се черен път. По средата на разстоянието до резервоарите спря колата. На сто метра от тях се виждаше осветена будка за охраната. Пътят се оказа преграден с порта.
— Мамка му!
— Полицейската ти значка ще помогне ли? — запита Джак.
— Ако сме вътре, помага, но всички главни портали преминаха на системата за идентифициране на транспортните работници още през януари. Ако нямаш такъв пропуск, не можеш да влезеш.
— Откъде знаеш това?
— В „Дъга“ имаше група, която се занимаваше с протоколите за идентификация — отговори Кларк. — Лошите винаги искат да влязат където не им е мястото. Разбереш ли какво опитват да фалшифицират, значи почти си разбрал каква им е целта.
Кларк даде на заден ход, сложил ръка над облегалката, като гледаше през задното стъкло, докато стигнаха разклонението. Сви наляво и спря на една застлана с чакъл площадка до оградата на резервоарите.
— Отново пеша — каза той.
Отляво, от другата страна на резервоарите, се чуваше движението по шосе 664. От дясната им страна, отвъд пътя, се виждаше обрасъл с храсталаци земен насип. Изтичаха нагоре по него, проправиха си път през клоните и се спуснаха от другия му край. Озоваха се сред поле от шубраци с размерите на футболно игрище. В далечния му край се виждаше будката на охраната, която забелязаха по-рано. Тичешком пресякоха полето, качиха се по друг склон с още храсталаци и се озоваха на черен път. От лявата им страна се намираше паркинг с многобройни редици товарни контейнери и две халета от гофрирана ламарина. Кларк и Джак се втурнаха по пътя и след тридесет секунди се скриха сред контейнерите. Спряха, за да си поемат дъх, и продължиха.