От терминала се чу силен звук на сирена.
— Джак? — изкрещя Кларк.
— Добре съм!
Дочу някакво свистене. Огледа се. Точно под него, на дъното на резервоара, се появи жълто зарево. Мамка му.
— Джон, изчезвай!
От съседния резервоар се чу още един трясък.
Джак се претърколи по гръб, след което стана, за да прекрачи бутилката, изправи се и се огледа. Нямаше къде да иде. От всяка страна имаше петнадесет метра до палубата, а най-близката стълба се намираше на пет метра от него. Оставаше кабината на лоцмана. Джак се втурна по бутилката и скочи. Хвана се за стряхата, вдигна крак, закачи се с глезен, набра се на ръце и се изтърколи на покрива на кабината.
Последва нов трясък.
Джак се претърколи и погледна надолу. От резервоара се чу плискане. Миризмата му се стори странна. Очите му се насълзиха.
— Джон! — викна той.
— Да, отдясно съм!
— Усещаш ли миризмата?
— Да. Размърдай си задника.
Джак стана, изтича през покрива, намери стълбата и се спусна по нея. Кларк го чакаше долу. Джак запита:
— Какво е това, по дяволите?
— Хлор, Джак.
Четиридесет минути по-късно, мокри и изтощени, двамата стигнаха при колата си и потеглиха обратно по булеварда. В огледалото виждаха мигащи червени и сини светлини от единия край на терминала до другия. Като знаеха, че присъствието им щеше да създаде повече проблеми, отколкото решения, двамата бяха скочили през борда на кораба, стигнаха с плуване до брега и се добраха до групата резервоари, като се криеха от пожарните и полицейските коли.
Кларк се качи обратно на шосе 664 и тръгна на североизток към Нюпорт Нюс, където намериха денонощен ресторант. Джак се обади до Колежа. Отговори му Хендли.
— Онези лайна в Нюпорт Нюс… Вие ли сте?
— Вече дават ли го по новините?
— Всички канали. Какво стана?
Джак разказа за случилото се и запита:
— Зле ли е?
— И по-зле може да е. До момента в болницата има само тридесетина работници. Няма смъртни случаи. Какви са тези бутилки?
— Като за пропан, петдесетина. Онези хвърлиха само три-четири бомби, но се обзалагаме, че в раниците си са имали много повече.
— И двамата ли са мъртви?
— Да.
— Идете на летището. Направили сме ви резервация за самолета в три и половина.
— Какво става?
— Обадиха ни се Чавес и Карузо. Хванали са Хади и той говори.
84
ХЕНДЛИ И ГРЕНДЖЪР ги чакаха с един джип на летище „Дълес“.
— Къде отиваме? — запита Кларк.
— „Андрюс“. Чака ни един „Гълфстрийм“ — отговори Хендли. — На борда има оборудване и дрехи. Но всичко по реда си: корабът „Лосан“. Ти беше прав, Джак. Онези двамата са имали две дузини самоделни бомби. Според митническата декларация на кораба е имало четиридесет и шест бутилки за пропан, до една дефектни и празни, които се връщат от Сенегал на производителя „Тарки Индъстрис“ от Смитфийлд.
— Е, сега знаем, че не са празни — обади се Кларк.
— Да. Няма да са сигурни до два дни, но екипите за борба с опасни материали предполагат, че във всяка бутилка е имало седемстотин и шестдесет литра амоняк или натриев хипохлорид.
— Белина — каза Джак.
— Да, така изглежда. Обикновена белина. Смесиш ли ги, получаваш газообразен хлор. Ти направи аритметиката, но говорим за най-малко тридесет и пет тона суровина за получаване на хлорен газ. Но са се смесили само седемстотин и шестдесет литра. Ситуацията е овладяна.
— Мамка му! — възкликна Джак. — Тридесет и пет тона. Това какви поражения е можело да направи?
Отговори му Гренджър:
— Много зависи от вятъра, влажността и температурата, но можем да говорим за хиляди мъртви. И други хиляди с изгаряния по кожата и лигавиците, белодробен едем, слепота… Грозна работа.
Хендли каза:
— А сега другото. Чавес и Карузо са хванали Хади.
— Ами останалите от неговата група? — запита Кларк.
— Мъртви са в квартала „Росинха“. Може смъртта им да е причината, но след като Хади проговорил, доста време не е спирал.
— При нас ли е?
— Не, овързали са го като коледна пуйка и са го пуснали в някакъв полицейски участък със закачена бележка. Никога няма да види бразилския затвор отвън.
— Прави сме били за Хади. Дългогодишен куриер е на Революционния съвет и са го вкарали в операцията в „Паулиния“ в последната минута. При последната си куриерска задача — от Чикаго до Вегас и до Сан Франциско — се отбил да се види със стар приятел.
От изражението на Хендли Кларк и Джак разбраха отговора на въпроса си, преди още да го зададат.