— Влизаме тихо през страничната врата в гаража, а оттам — в кухнята. Два екипа. Някой има ли друго предложение?
— Не — отговори Чавес.
Джак забеляза, че Доминик наклони леко глава и погледна през страничното стъкло.
— Дом? — запита Кларк.
— Добре се справихме заедно. Аз малко се поосрах, но изгладихме нещата, нали?
Динг кимна.
— Готови сме за действие.
— Окей — каза Кларк. — Два екипа. Стандартно прочистване на къща. Трябва да заловим колкото се може повече живи, но първостепенната ни цел е Емира. Най-добре ще е, ако не стреляме изобщо. В този квартал полицията ще дойде за пет минути. Докторе, ще те помоля да останеш тук и да пазиш колата. Ще те викнем, когато сме готови. Ако има място в гаража, вкарваш колата там. Ако не, спираш пред гаража.
Паркираха минивана на края на квартала и изминаха оставащата част от пътя пеша. Месечината светеше в ясното небе и лъхаше студ, какъвто може да има само нощем в пустините.
Кларк поведе групата, отвори портичката и отиде до страничната врата. Ключалката се оказа елементарна и той успя да я отвори за четиридесет секунди. Четиримата се вмъкнаха в гаража един след друг. Доминик, който влезе последен, затвори леко вратата. Гаражът се оказа празен. Нямаше кола. Всички останаха неподвижни цяла минута, като се ослушваха и чакаха очите им да привикнат с тъмнината.
Кларк отиде до вратата към кухнята и хвана дръжката. Погледна назад към другите и кимна. Всички извадиха пистолетите си. Кларк завъртя дръжката, спря, заслуша се и рязко отвори вратата. Двадесет секунди стоя на прага, без да мърда, заслушан за издайническото пиукане на таблото на алармената система. В къщата цареше тишина. Кухнята и килерът се намираха вдясно, а отляво през една арка се виждаше холът.
Кларк прекрачи прага и сви надясно, последван от Джак, Доминик и Чавес, и след това тръгна наляво. Кимна и всички се пръснаха из къщата. От другата страна на кухнята се виждаше отворена врата, а зад нея — коридор. Кларк надникна иззад ъгъла. Три метра вляво от него, иззад друг ъгъл, се появи главата на Динг. Коридорът се простираше надясно от Кларк. Три врати — по една от всяка страна и една в края. Кларк даде знак на Динг и Доминик да се заемат с лявата врата. След като доближиха, Кларк и Джак застанаха до дясната врата. И двата екипа влязоха едновременно и излязоха след десет секунди. Двете стаи се оказаха спални за гости, но бяха празни.
Наредиха се пред вратата в края: Кларк, Джак, Чавес и Карузо. Кларк направи знак: двама по двама, отдясно и отляво. Всички кимнаха. Кларк опита дръжката, после се извърна и кимна. Минаха през вратата, като стъпваха надясно и наляво, с насочени напред пистолети. Кларк вдигна юмрук — знак да спрат — и посочи купчината под одеялата на леглото. След това посочи Чавес и гардероба. Динг го провери и поклати глава.
Кларк отиде до леглото. Джак и Доминик застанаха в края му, а Динг мина от другата страна. Четиримата насочиха пистолетите си към фигурата под завивките. Кларк прибра своя пистолет в кобура и включи фенерчето си, хвана чаршафа и рязко го отметна.
— Мамка му — изруга той.
85
КЕРСЕН КАСЕКЕ излезе от къщата си в четири сутринта, отиде с колата до една денонощна бензиностанция през две преки и си купи голяма чаша кафе. Той все още не можеше да разбере дали кафето е харам — забранено за мюсюлмани, и докато намери отговора, щеше да задоволява тази своя слабост. В края на краищата друга нямаше. Не пушеше и не пиеше, нито пък позволяваше на очите си да спират твърде дълго върху относително разголените тукашни жени.
Качи се в колата и отиде до конгрегационната черква „Открито сърце“. По обикновено спокойните улици на града сега цареше особена тишина. От обед валеше и единствените хора по улиците бяха онези, които нямаха друг избор: работниците от първа смяна, шофьори на камиони за зареждане на магазини, полицаи… Не срещна такива, което означаваше, че Аллах е с него.
Обиколи черквата веднъж, след това спря две преки от нея в паркинга на магазина за видеокасети, после метна раницата на рамо и излезе. По навик не отиде направо в черквата, а пое по обиколен маршрут. Накрая, доволен, че не го следят, Касеке прекоси моравата пред черквата, спря до живия плет при стълбите на входа и коленичи.
От раницата си извади първата мина. Официално позната под името М18А1 и разговорно като „Клеймор“, тя се използваше за противопехотно оръжие и ограничаване на достъпа. Оформена като изпъкнал правоъгълник, тя имаше просто устройство: слой пластичен експлозив С4 под 700 стоманени лагерни сачми, всяка с размер на сачма за глиган № 4, разположени в смола. При детониране експлозивът изхвърля седемстотинте сачми със скорост 1200 метра в секунда. Според инструкциите и обучението предишната нощ Касеке беше свалил външния корпус на мината и внимателно поръси двеста грама отрова за плъхове на прах сред сачмите. Активната съставка на отровата. „Дифетиалон“, с противосъсирващо действие, нямаше да позволи и най-малките рани да се съсирят. Палестинските му братя бяха използвали тази тактика с голям успех в ивицата Газа и в Западното крайбрежие. Израелците скоро се досетиха какво става, но през краткия начален период мнозина умираха от загуба на кръв от иначе нищожни ранички. Тъй като не са виждали подобни неща, тукашните медици щяха да изпитат същия ужас и объркване.