Пристигащата група стигна края на пътеката, където започваше площадката около стълбите.
Касеке погледна часовника си. Оставаше по-малко от минута.
Седнал на сто метра от мината, той не виждаше, че планът му се проваля, и едва по-късно заловилите го полицаи щяха да му обяснят как се е издънил.
През последните пет часа мината престоя на дъжда и после на утринното слънце и восъкът, с който Касеке закрепи отровата за плъхове към сачмите, се напука заедно с придържащата ги смола. Това само по себе си нямаше да попречи на работата на мината, но Касеке не знаеше, че точно тази мина и още осем други бяха над двадесетгодишни и че последните осем години прекараха неправилно съхранявани в дървени сандъци, влажни пещери и заровени в опечената от слънцето почва на провинция Нангархар в Афганистан.
С напукването на восъка в корпуса смолата, отдавна преминала срока си на годност и станала крехка като бисквита, също се напука, но само няколко милиметра. Това се оказа достатъчно, за да разхлаби гнездата, в които почиваха четиринадесет сачми. С метално почукване, което никой на стълбите на черквата не можеше да чуе през шума от разговорите, четиринадесетте сачми изпаднаха от местата си и се спряха в долната част на мината. Това също нямаше да попречи на работата й, ако не бяха десетте часа дъжд, валял още от предния следобед, но забитите в разкаляната земя крачка поддадоха под тежестта на изпадналите сачми. В 8,49,36, двадесет и четири секунди преди детонацията, внимателно прицелената мина на Касеке се наклони напред и легна под ъгъл от 45 градуса, като половината й предна част сочеше земята, а другата — бетона.
Когато се събудеше по-късно през деня в болницата, първата мисъл на Кати Алви щеше да е, че съпругът й е мъртъв, а децата май са живи, след което щеше да осъзнае, че това всичко е въпрос на чист късмет.
Докато мината на Касеке се накланяше напред, семейство Алви се качи на предните стъпала заедно с дузина други закъснели и тръгна нагоре. Ханк вървеше най-близо до живия плет край стълбите, Джош и Аманда се качваха от лявата му страна, а Кати ги следваше с Джереми, стиснал дланта на майка си.
По-късно свидетели щяха да опишат експлозията като свистене, последвано от адска градушка. Кати не видя и не чу тези неща, но по някаква причина точно когато мината избухна, тя гледаше към Ханк. От седемстотинте сачми в мината около четиристотин се забиха в пръстта, като направиха кратер в лехата и откъртиха около метър от бетона. Останалите сачми се изстреляха в бетона, забивайки се в стъпала и прасци, трошейки кости и откъсвайки месо, или отскочиха и полетяха към стълбите под различни ъгли и с различни траектории. Онези, които нямаха късмет, загинаха на място или получиха ужасяващи наранявания на крайниците. Ханк Алви, чието тяло предпази най-големия им син и дъщеря им, получи сачма под лявата челюст, която разсече главата му на три части. Кати видя това, но не можа да реагира, да хване някое от децата или да предпази Джереми с тялото си. Оказа се, че не е трябвало да прави нищо такова.
Кати застана, като примигваше, а ушите й пищяха и мозъкът й отказваше да регистрира касапницата около нея. От двете й страни Джон, Джереми и Аманда също така стояха вцепенени, но се овладяха бързо и сълзите им потекоха. По стъпалата се лееше кръв, имаше ръце и крака, както и неразпознаваеми парчета от… кого? Тя не можеше да разпознае никого. По бетона лежаха дузини хора. Някои не се движеха, а други се гърчеха от болка или опитваха да пълзят към останалите, като движеха устни, но без да издават звук.
След това ушите й заработиха и Кати дочу писъците. И сирените.
86
СЛЕД КАТО СЕ УБЕДИХА, че всички пердета са спуснати, те включиха осветлението в къщата, а Джак се обади на Пастермак и го накара да вкара колата в гаража. Докторът влезе през кухненската врата и спря.
— Това той ли е?
— Не, това е Тарик, охранителят на Емира — отговори Джак. Всъщност цели десет минути го бяха уговаряли да им каже името си. Обаче друго не измъкнаха от него. Чавес и Доминго претърсваха къщата, но тъй като по-голямата й част беше необзаведена, не откриха нищо.
— Изглежда сме изпуснали човека — каза Джак. — Иди седни в хола, докторе. Ще те повикаме.