— Добро утро — поздрави Кларк.
— И на вас. С какво мога да ви помогна?
— Чудя се дали нямате някой пилот, с когото да поговоря.
— Вероятно и аз мога да ви помогна. Искате ли да направите обиколка с хеликоптер?
— Не, всъщност искам да задам един технически въпрос за колектора на ротационния лагер на ЕС-130. Синът ми, тук до мен, учи авиационна навигация и ще му е много полезно, ако може да види такъв отблизо.
— Сега ще видя дали Марти може да ви отдели минутка време.
Жената вдигна телефона, поговори с някого една минута и каза:
— Идва веднага.
Кларк и Джак отидоха до вратата. Един мъж в сив комбинезон приближи до нея и я отвори. Кларк подаде ръка.
— Здравейте, Марти! Аз съм Стив Барнс. Това е синът ми Джими…
Докато говореше, Кларк мина през вратата, като буташе леко Марти назад.
— Искам да питам нещо за ЕС-130.
В хангара се виждаха само още двама души, в далечния край до един самолет „Чесна“.
— Добре — отговори Марти. — Но може би е по-добре да се върнем там…
Кларк вдигна ризата си и показа на Марти ръкохватката на своя пистолет „Глок“.
— О, мамка му, ей…
— Спокойно — каза Кларк. — Само искаме да ни заемете един хеликоптер.
— А?
— И искаме ти да го караш.
— Това някаква шега ли е?
— Не. Ще ни помогнеш или ще те прострелям в крака и пак ще взема хеликоптера. Хайде, закарай ни, закъдето сме тръгнали, и ще се върнеш тук до час. Кажи да.
— Да.
— Коя машина е готова?
— Ами никоя…
— Не ме лъжи, Марти. Сега са почивните дни. Най-доброто време за разходки и уроци.
— Добре. Тази — посочи Марти.
— Иди кажи на рецепционистката, че ще направиш един бърз полет. Извъртиш ли някой номер, ще те стрелям в задника.
Марти отвори вратата и постъпи както му наредиха. Джак прошепна на Кларк: — Какво е колектор на ротационен лагер?
— Представа нямам.
Марти се върна при тях и Джак го запита:
— Откъде се управлява страничният портал?
— На външната стена, срещу хангара.
Джак тръгна натам. Кларк се усмихна на Марти.
— Да тръгваме.
— Какво става? — запита Марти, докато вървяха към хеликоптера. — Какво правим?
— Ти спасяваш положението, Марти.
Когато двамата стигнаха при машината, иззад ъгъла на хангара се появиха Джак, Чавес и Доминик и приближиха. Качиха се отзад, а Кларк седна на предната пътническа седалка. Марти се качи, закопча се и се зае с предполетната подготовка.
— Къде отиваме? — запита той.
— На северозапад. Когато стигнеш шосе Деветдесет и пет и Триста седемдесет и три, тръгни на североизток — отговори Джак и каза на Марти географските координати.
— Достъпът до това въздушно пространство е ограничен, човече — каза Марти. — Там е стрелбището на базата „Нелис“ и изпитателният полигон „Невада“. Не можем…
— Можем.
Осем минути по-късно летяха. Кларк се обади на Хендли и каза:
— Във въздуха сме.
— И Рик Бел е на линията. Още неща се случват. Телевизиите ги отразяват. Някакъв взрив в черква във Ватерлоо, Айова — имало петдесет или шестдесет убити и май два пъти повече ранени. Нещо е станало и в Спрингфийлд, Мисури. Там пък някаква локална телевизионна станция отразявала откриването на статуя и имало страшна касапница. И някакъв град в Небраска… Брейди… Някакъв влязъл в едно училище, където имало състезание по плуване, и метнал гранати под пейките. Всемогъщи Боже!
— Ами онези вършат обичайните за тях неща — отговори Кларк. — Терор. „Лосан“, пожарът в „Паулиния“, тези нападения… Революционният съвет изпраща послание: вече никой не е в безопасност.
— Е, след всичко това ще има много вярващи.
— Има и по-лошо — каза Бел. — Помниш ли икономическия спад след единадесети септември? Умножи го по хиляда и ще видиш какво ни чака. Емира и Революционният съвет опитват да довършат работата — да направят така, че икономиката ни да съсипе страната отвътре. Удариха новия ни източник на нефт, опитаха да нападнат голямо пристанище, убили са Бог знае колко души посред страната, а сега ще гърмят и ядрена бомба. Хората са икономиката. Парализираш ли едното, парализираш и другото. Добави към всичко Кийлти, който и без това осира всичко, и виждаш, че сме изправени пред адски сериозен проблем.
— Имаш право — отговори Кларк. — Онзи не прави нищо само в едно измерение.
Хендли запита:
— Кога ще пристигнете?
Кларк запита Марти:
— Колко ни остава?
— Двадесет и две минути.