88
ШОСЕ 95 ИЗНИКНА под хеликоптера като права сива линия през кафявата пустош петнадесет мили преди пресечката с шосе 373.
— Колко близо сме до полигона „Нелис? — запита Кларк.
— Протегни ръка през своя прозорец и почти ще го докоснеш. Това ти казвам — свием ли на северозапад, ще подпалим радарите. А онези не се шегуват — отговори Марти.
— Трябва да идем в Юка.
— Мамка му, кажете ми, че не сте терористи.
— Ние сме добрите.
— От кои добри?
— Трудно е да се обясни. Можеш ли да ни закараш дотам, преди да ни догонят?
— До кой вход — северния или южния?
— Южния.
— Дам ли газ до дупка, ще вдигна до сто и деветдесет мили в час, и ако кацна… Към четири минути, след като завием от шосето. Направете ми една услуга, а?
— Каква?
— Заплашете ме отново. Като ми сложат белезниците, искам да имам някаква защита.
Пет минути по-късно забелязаха друга сива линия, която пресичаше шосе 95 от юг.
— Триста седемдесет и три — обяви Марти.
Когато минаха над пресечката, той наклони машината на северозапад и я спусна на десет метра над пустинята. Пред тях изникна един хребет.
— Бъстед Бат — информира ги Марти, като издигна машината. — Три мили. Шестдесет секунди.
Отново зави, първо наляво, а после надясно, и се спусна в една плитка долина.
Пред челното стъкло изникна застлан с чакъл участък от осем квадратни километра. В далечния ляв край се виждаше изрязан в хълма отвор с формата на ключалка и входът на огромен тунел в средата му.
— Имаме компания — викна Джак.
Един път минаваше в пустинята на север от участъка. Голям камион с нещо като гигантска гира от неръждаема стомана влизаше в него.
— Какво е това, по дяволите? — извика Доминик.
— Бъчва GA-4 — отговори Джак. — За превозване на отработени горивни пръти.
— Мислех, че тук още не е отворено.
— Не е — каза Джак, като гледаше през бинокъла към бялата и голяма колкото телефонна кабина будка на охраната. Забеляза две проснати на земята фигури.
— На пропускателния пункт има убити — викна той.
Кларк запита Марти:
— Можеш ли да ни приземиш на…
— Не и с този камион. Ще ударя носещия или опашния винт. Мога да ви сваля на петдесет метра надолу по пътя.
— Давай.
— Добре.
Марти направи рязък завой, като в спирала се върна към мястото, откъдето дойдоха, преди да зависне над пътя. Камионът в участъка беше спрял. От кабината излизаха мъже.
— Петима преброих — извика Доминик.
Докато гледаха към камиона, двама от мъжете изтичаха край него към тях. Тичешком двамата вдигнаха автомати „Калашников“ и започнаха да стрелят.
— Мамка му! — викна Марти — Какво става бе?
— Ето това са лошите — каза му Кларк.
Марти сви надясно, встрани от пътя и зад хълма.
— Тук става — каза Кларк.
Марти приземи хеликоптера, като друсна само веднъж. Всички освен пилота излязоха навън. Кларк се наведе през вратата и викна:
— Скрий се някъде и стой така. Не пускай радиото и чакай, докато се върнем.
— А, стига де…
Кларк насочи пистолета към пилота.
— Това помага ли?
— Да!
Кларк тресна вратата и изтича към останалите на десетина метра встрани. Марти вдигна хеликоптера във въздуха и ги обсипа с пясък, след което отиде надолу по пътя, зави и се скри зад една ниска могила. След двадесет секунди свистенето на винтовете затихна.
— Чуйте — каза Джак.
От другата страна на хълма камионът се движеше.
Водени от Чавес, всички затичаха нагоре по склона. Стигнаха на три метра от хребета, когато дочуха тракане на автоматично оръжие. Контролирани откоси с по три куршума. Чавес легна по корем и запълзя напред. След малко даде знак на останалите да го последват. Под тях камионът влизаше през отвора в хълма. Докато наблюдаваха, един мъж с жълта каска изтича през площадката към пътя. Чуха се три пукания едно след друго и мъжът залитна напред, падна и остана неподвижен.
— Има още четирима — каза Доминик. — Не мърдат. Вие виждате ли други?
Никой не му отговори.
Всички изтичаха надолу по склона до бетонния край на площадката, след което тръгнаха край нея към отсрещния склон, за да наближат входа. Стигнаха до него, надникнаха и отвътре ги посрещна звук от стържене на стомана. Кабината на камиона изчезваше в тунела. Бъчвата тъкмо влизаше в него и остърга тавана. Камионът спря, пак тръгна, измина няколко метра и спря отново. Двигателят угасна.
От задната страна на ремаркето изникна един мъж с автомат на рамо. В краката им затупкаха куршуми. Всички се отдръпнаха и се проснаха по корем. Чавес изпълзя напред, вдигна глава, после се изправи на коляно, изстреля три куршума и отново се просна по корем.