— Нищо не видях, но има някакво движение. Чух двигател на камион на около половин миля на запад.
— Добре, връщай се в редицата. Колинс, ти също.
Дрискол извади картата и включи фенерчето с червено стъкло. Макар и нестандартни, колкото и да ги биваше очилата за нощно виждане за повечето неща, за четене на карти си бяха пълен боклук. Някои навици от старата школа се забравяха трудно, а други изобщо не биваше да се забравят.
Тейт се приближи. Дрискол проследи с пръст пролома, в който седяха — в края му имаше още един каньон, заобиколен от двете страни от плата. Според него теренът не се различаваше много от градския — каньоните бяха главните пътища, платата — къщите, а проломите — малките улички. Всъщност те бързо пресичаха пътищата и използваха малките улички, за да стигнат до летището. Или в случая до хеликоптерната площадка. Още два каньона, един пролом и след това нагоре по склона на платото към зоната за кацане.
— На финалната права сме — обади се Тейт.
„Където повечето състезатели се провалят“, помисли Дрискол.
Прекараха петнадесет минути седнали в края на пролома. Двамата с Тейт огледаха целия каньон с очилата за нощно виждане, за да се убедят, че никой не ги наблюдава. По двойки екипът прекоси дъното на каньона до отсрещния пролом, останалите ги прикриваха, а Тейт и Дрискол действаха като пътни полицаи. Йънг и пленникът минаха последни и тъкмо се скриха в пролома, когато от изток блесна двойка фарове. Дрискол видя веднага, че това е друга уазка, но тази се движеше бавно и спокойно.
— Спри — заповяда сержантът. — От изток идва камион.
Както предишната уазка, и тази имаше картечница в каросерията, но Дрискол видя само един човек отзад. Също и в кабината — само шофьор, без пътник. Разделили се бяха с надеждата да пресекат пътя на жертвите си. Тактиката на малките групи изискваше инстинкт толкова, колкото и спазване на правилата, но който бе изпратил камионетката, беше сгрешил. Тя идваше насам — гумите й скърцаха по ситните камъни и светлините на фаровете отскачаха по стените на каньона.
Дрискол дръпна Тейт и му прошепна:
— Шофьора.
Тейт кимна в отговор.
Дрискол прошушна в микрофона:
— Не стреляйте.
Отговориха му с двойно почукване.
Уазката се намираше на двайсет метра, достатъчно близо, за да може Дрискол ясно да види лицето на стрелеца в зеленото и бяло сияние на очилата. Момче на осемнадесет или деветнадесет години, с неравна брада. Цевта на картечницата сочеше право надолу, не настрани, както трябваше. „Мързеливият си е направо мъртъв“, помисли си сержантът.
Уазката се изравни с пролома и спря. Шофьорът се наведе настрани и се изправи с прожектор в ръка. Насочи го през прозореца на пасажера. Дрискол се прицели точно над лявото ухо на стрелеца. Натисна спусъка бавно, бавно и автоматът подскочи. В очилата за нощно виждане се появи мъгла като зарево около главата на картечаря. Той падна право надолу през борда на каросерията. Шофьорът го последва след по-малко от секунда, като светлината на прожектора се разигра лудо, преди той да се свлече на седалката.
Двамата с Тейт отидоха при машината и като отделиха двадесет секунди, за да угасят прожектора и да се убедят, че няма оцелели, продължиха към пролома. На запад се чу рев на двигател. Осветиха ги фарове. Дрискол не си направи труда да се огледа, а извика:
— Мърдай, мърдай! — като продължи да следва Тейт. Чуха се подобните на кашлица изстрели от друга руска картечница, чиито куршуми ги обсипаха с пръст и камъчета, но Дрискол и Тейт бяха вече в пролома. Гомес, който поведе групата, отиваше все по-навътре. Дрискол даде знак на Тейт да продължава и махна на Барнс да приближи. — Картечницата — каза той и Барнс легна до една скала, изтегли краката на картечницата и облегна приклада на рамото си. При входа на пролома виждаха наближаващите светлини. Дрискол извади една граната от ремъка и изтегли щифта. Откъм каньона изпищяха гуми и край входа на пролома премина облак прах. Сержантът отпусна лостчето на гранатата, преброи бавно до две, за да я подготви, след което я хвърли по дъга към каньона. Уазката спря. Гранатата избухна на три метра над нея. Барнс натисна спусъка на картечницата и обсипа вратите и борда на машината с куршуми. Картечницата в каросерията изплю няколко пламъка, но миг по-късно замлъкна, а покосеният картечар падна на земята. Чу се превключване на предавка и уазката потегли отново и се изгуби от погледите им.