— Един падна — каза той.
— Знаем ли колко голямо е това нещо? — запита Джак.
— Едва ли е по-голямо от нощно шкафче — отвърна Кларк. — Двама души могат да го носят. Хайде да тръгваме.
Тръгнаха покрай бетонния бордюр, после един след друг се прехвърлиха през него и скочиха на земята. Напред край бетонната стена имаше купчини сандъци, макари с кабел, сандъци с инструменти, ацетиленови горелки и заваръчни апарати. След тях се намираше процепът в хълма.
Всички потеглиха по двойки, като се подминаваха един друг, докато Кларк можа да надникне зад ъгъла. Обърна се, посочи Джак, махна му да тръгне напред, след това направи същото с Доминик и Чавес. При входа нямаше никой. Камионът стоеше заклинен силно, като двете му страни опираха в стените, а бъчвата — в тавана
От тунела се чу шум на двигател, който заглъхна.
— Звучи като количка за голф — отбеляза Доминик.
— Това е универсална количка „Къшман“. Същото, но по-бързо.
— Запознат ли си с разположението тук? — запита Кларк.
— Виждал съм няколко схеми по интернет, но тъй като още не е завършено, не знам…
— Какво предполагаш?
— Вероятно този главен тунел отива чак до северния вход. През определени интервали по него има рампи, които водят надолу.
— Прави ли са или завиват?
— Прави.
— Колко дълбоки са?
— Почти триста метра. На дъното рампата трябва да води към хоризонтална площадка, но не знам колко голяма е тя. От площадката трябва да има тунели за съхранение на бъчвите. Добрата новина е, че онези ще искат да вкарат това нещо възможно най-долу, което означава рампа. От главния тунел до дъното вероятно ще им трябват десет минути.
По сигнал на Кларк Джак и Чавес изтичаха към задния край на ремаркето, качиха се на него и тръгнаха напред край бъчвата. Когато наближиха кабината, той и Доминик излязоха иззад ъгъла, разделиха се зад камиона и затичаха към стените от двете страни на входа. Кларк доближи стената, коленичи и погледна под шасито на камиона. Изправи се и даде знак на Джак: двама в кабината. Джак кимна и предаде същото на Динг, който го съобщи на Доминик от другата страна.
Бавно и внимателно Джак отвори задния прозорец на кабината и изчака Чавес да му помогне да се промуши в спалната секция. Спусна се бавно на пода и се промъкна към таблото. Каменните стени на тунела се намираха на тридесетина сантиметра от кабината.
Джак вдигна глава над таблото, за да надникне през предното стъкло. Тунелът се оказа по-голям от онова, което си представяше. По стените и тавана имаше огромни подпорни рамки, които напомняха за скелета на подводница. Закрепени на тавана халогенни лампи осветяваха тунела.
Над предния капак Джак забеляза горната част от главата на един мъж, която мина отдясно наляво и изчезна от погледа му. Пет-шест метра надолу по тунела друг мъж коленичеше до жълта количка „Къшман“. Като се стараеше да не се показва, Джак се изви и седна на мястото на шофьора. От спалната секция чу почукване. Едно… Две…
На три Джак натисна клаксона.
От двете страни на кабината избухна стрелба. Мъжът до количката стана и изстреля откос от своя „Калашников“. Последва едно пукане, после второ. Мъжът отстъпи назад, блъсна се в количката и падна на земята.
— Излизай, Джак — викна Кларк.
По двойки всички пропълзяха под камиона и влязоха в тунела. Първият мъж, когото Джак беше видял, лежеше неподвижен на няколко метра встрани. Доминик изтича до количката и провери другия. Обърна се и прокара палец през гърлото си.
Взеха двата автомата, след което се качиха на количката с Чавес зад волана и тръгнаха надолу в тунела.
— Колко стабилна е тяхната бомба? — запита Джак.
— Доста. Куршумът трябва да се забие в ямката с голяма сила. Доста голям заряд е необходим и трябва да се настрои. Защо питаш?
— Обмислям нещо.
Петнадесет метра пред тях редицата лампи на тавана се превърна в кръг.
— Първата рампа — каза Джак.
— Спокойно, Доминик — заповяда Кларк.
Приближиха на пет-шест метра, спряха, станаха и отидоха до входа към рампата. Осветена отгоре с още повече халогенни лампи, тя слизаше надолу под наклон четиридесет и пет градуса.
— Би трябвало да чуем тяхната количка — прошепна Джак.
Замълчаха и се заслушаха. Нищо не се чуваше.
Отново се качиха в своята количка и продължиха напред. Тунелът сви надясно. Доминик спря близо до завоя и Джак слезе от колата и надникна. Върна се и каза: