— Чисто е.
Продължиха напред. Стигнаха втората рампа и спряха, заслушани, но не чуха нищо. Същото се случи при третата и четвъртата рампа. Когато доближиха петата, чуха един глас да отеква по рампата. Всички станаха, приближиха се до ръба и погледнаха надолу.
В далечината количката се виждаше като жълто петънце, което преминава през сенчестите и осветените места под халогенните лампи.
— Три четвърти надолу по пътя са — каза Джак.
— Ако имаш някаква идея, сега му е времето — каза Кларк.
— Зависи колко си сигурен в стабилността на това нещо.
— Деветдесет процента.
Джак кимна.
— Динг, искам да ми помогнеш.
Качиха се в количката, завиха обратно и тръгнаха назад по тунела. Върнаха се след тридесет секунди. От задната седалка на количката Джак и Динг свалиха по една бутилка с ацетилен.
— Торпедо — обясни Джак.
— Пълни ли са?
— Почти празни.
— Много трудно ще е да налучкаме шибания момент.
— Оставям това на тебе. Ти си шефът.
— Добре.
Джак и Чавес занесоха бутилките до входа към рампата, сложиха ги да легнат и ги побутнаха. Бутилките веднага се затъркаляха и заудряха в стените по пътя си надолу по рампата. Джак и Чавес изтичаха обратно до количката и се качиха в нея. Доминик доближи рампата и спря. Кларк преброи до десет и каза:
— Давай.
Почти веднага стана ясно, че спирачките на количката не са достатъчно добри. След петдесет метра стрелката на километража премина с трептене цифрата петдесет. Лампите по тавана прелитаха над главите им. Доминик натисна спирачката, с което намали леко скоростта, но от спирачните барабани излезе дим. Двеста метра надолу бутилките се въртяха и търкаляха като топки за ръгби. Количката на Емира се намираше почти в долния край.
— Ще стане напечено — каза Чавес.
Кларк каза:
— Намали скоростта, Доминик.
Доминик натисна леко спирачката, но без резултат. Натисна силно педала. Нищо.
— Дръжте ръцете си вътре — викна той и зави надясно. Едната страна на количката задра в стената на тунела и от нея изхвърчаха искри. Това намали малко скоростта им. Доминик се отдалечи от стената и отново я доближи.
Сто метра надолу бутилките стигнаха количката на Емира. Едната от тях отскочи лошо и я подмина, но втората се блъсна в задната й броня. Количката отскочи, завъртя се, обърна се на една страна и се хлъзна по площадката.
— Спри — нареди Кларк.
Доминик завъртя рязко волана и се блъсна в лявата стена. Количката спря бавно. Четиримата слязоха от нея и тръгнаха надолу. На площадката количката на Емира лежеше с гумите нагоре. Няколко метра встрани от нея се виждаше тяло, проснато на бетона. Отляво тунелът продължаваше още тридесет метра, преди рязко да завие пак наляво. В него не се виждаха хора. Чавес отиде при тялото и клекна.
— Не е той — каза.
Изтичаха надолу по тунела. Зад ъгъла се разкри алея, широка десет метра. Над главите им се простираха сводести подпорни греди. Виждаха се и кръглите входове към складовите шахти през шест метра по двете стени на алеята.
— По дванадесет от всяка страна са — каза Доминик.
— Разделяме се — нареди Кларк. — Аз и Джак тръгваме по дясната стена, вие — по лявата.
Кларк и Джак изтичаха през алеята до отсрещната стена. Джак даде знак, че ще се заеме с последните шест. Кларк кимна. Джак затича, като поглеждаше във всяка шахта, покрай която минава. От другата страна на алеята Доминик правеше същото.
Джак изтича край петата шахта, не видя нищо в нея и продължи към седмата и осмата. Спря, върна се и погледна пак. Забеляза трептяща светлина на двеста метра навътре. Различи два силуета, клекнали до нещо като голяма кутия за стръв. Джак се огледа. Кларк идваше, но се намираше твърде далече. Доминик и Чавес също.
— По дяволите — каза той и се втурна тичешком в шахтата.
Измина половината от разстоянието до фигурите, когато главата на едната от тях се вдигна рязко. Последва оранжев блясък от цевта на оръжие. Джак продължи да тича. Вдигна пистолета си и изстреля два куршума. От алеята Кларк викна:
— Тук!
Мъжът пристъпи, като стреляше от кръста. Джак се наведе и се притисна до стената, за да се прикрие. Прицели се добре в средата на гръдния кош на мъжа и стреля два пъти. Мъжът се извъртя и падна. Другият не обърна внимание на падналия си другар и продължи да работи, като мърдаше ръце в кутията. Вдигна очи, забеляза Джак и продължи да работи. На десетина метра от него Джак вдигна пистолета си и стреля, докато затворът не щракна отворен заради празния пълнител. Пет метра. Иззад кутията надникна една глава и отново се скри. Джак взе последните три метра с две крачки, наведе рамо и се блъсна в кутията. Чу пукане в рамото си и почувства как по врата му нахлува болка. Кутията отскочи назад. Джак загуби опора под краката си и падна по лице на бетона. Вдигна се на колене, а от разбития му нос рукна кръв. Очите му искряха. Огледа се. Тялото на първия мъж лежеше проснато до кривата стена, а автоматът му се намираше на около метър от него. Джак изпълзя дотам, хвана ремъка с дясната ръка и дръпна автомата към себе си. Изправи се и тромаво заобиколи кутията.