Под контрола на ФБР и Службата за вътрешна сигурност почти успялото нападение с хлор на кораба „Лосан“ се представяше като пожар в трюма.
Към четири часа през първия ден във вилата на Хендли, когато изкуствено красивите жени и квадратночелюстни мъже, които водеха следобедните новини по кабелните телевизии, обявяваха в унисон, че президентът Едуард Кийлти ще направи обръщение към американския народ към осем вечерта източно време, Кларк стана и се зае да търси Пастермак. Намери доктора в дърводелската работилница на Хендли, която представляваше голяма плевня зад къщата. Тезгяхът с плот от чинар сега представляваше импровизирана медицинска маса с халогенни работни лампи, дихателен апарат „Дрегер“, машина за електрокардиограми и дефибрилатор, комплектован с електроди за превръщане на нередовното биене на сърцето в нормален синусоидален ритъм. Машините бяха съвсем нови, току-що извадени от кашоните на производителите, които стояха един върху друг на метър-два встрани. Всичко тук се намираше в пълна готовност, освен почетният гост, настанен в една от спалните под наблюдение на смени от Чавес, Джак и Доминик.
— Всичко готово ли е? — запита Кларк.
Пастермак натисна два-три бутона на машината за електрокардиограми, която отговори с няколко очевидно удовлетворителни пиукания. Докторът изключи машината и погледна Кларк.
— Да.
— Колебания ли имаш?
— Защо мислиш така?
— Докторе, ти съвсем не си професионален играч на покер.
Пастермак се усмихна.
— Не умея да крия чувствата си. Сигурно е заради Хипократовата клетва — трудно е да се отърси човек от нея. Но десет години съм мислил по въпроса. След единадесети септември не можах да реша дали е въпрос само на отмъщение, или нещо повече, нещо като доброто на нацията и прочее.
— И какво реши?
— И двете неща са от значение, но повече е второто. Ако измъкнем нещо от този, с което да спасим хора, ще потърся начин да се примиря с онова, което съм направил — което ще направя. Или, ако Бог даде, ще се примиря, когато му дойде времето.
Кларк помисли и кимна.
— Докторе, всички сме в това положение, повече или по-малко. Ти можеш само да решиш дали разсъждаваш правилно, а останалото само ще си дойде.
Всички станаха рано на следващия ден, развълнувани от очакване. Доминик, най-добрият готвач в групата, направи купа овесени ядки и препече филийки пшеничен хляб за госта, който, напълно буден и очевидно изпитващ болка, отказа ястието.
В седем доктор Пастермак дойде да го прегледа. Прегледът продължи само няколко минути. Пастермак погледна към Хендли, който стоеше на вратата, а останалите се трупаха зад него.
— Няма температура и никакви признаци за инфекция. Готов е.
Хендли кимна.
— Хайде да го преместим.
Емира не се съпротивляваше, но и не помагаше, когато Чавес и Доминик го изнесоха от задната врата и го вкараха през страничния вход на плевнята. Лицето му се промени едва когато видя осветения с халогенни лампи тезгях с импровизираните захванати с болтове кожени колани. Джак забеляза промяната на изражението му, но не можа да го определи — страх или облекчение? Страх от предстоящото или облекчение, защото подозираше, че идва смъртта на мъченик.
Упражнили всичко предишната вечер, Чавес и Доминик поставиха Емира на тезгяха. Вързаха дясната му ръка с кожения колан, а лявата, от страната на оборудването, изопнаха върху сгъната хавлиена кърпа и завързаха по същия начин. Накрая стегнаха с коланите и краката му. След това Чавес и Доминик отстъпиха от тезгяха.
Пастермак се зае да включва оборудването: започна с уреда за електрокардиограми, след това дихателният апарат, последван от самодиагностиката на ръчно управлявания външен дефибрилатор. После докторът насочи вниманието си към количката на колела до масата, върху която лежаха наредени спринцовки и шишенца. Емира наблюдаваше внимателно всичко това.