— Тръгвай — заповяда Дрискол, като изчака Барнс да поведе, след което го последва.
Когато стигнаха до колоната, Гомес вече беше разделил екипа — едната половина на отсрещната страна на каньона, под прикритие и за наблюдение, а другата чакаше при изхода на пролома. Дрискол си проправи път до Гомес.
— Има ли нещо?
— Само шум на двигатели, но нищо не се движи.
От другата страна на каньона, на тридесет метра западно от първата група се виждаше естествена естакада, която се виеше нагоре по склона на платото. Адски много приличаше на сътворена от човек, реши Дрискол, но времето и ерозията вършеха особени неща с терена. Пък и нямаше нищо против това странно формирование, защото то щеше да улесни окончателното им придвижване до зоната за кацане.
— Питърсън, обади се на Острие, че сме готови. Кажи, че е горещо.
Техният „Чинук“ би трябвало да кръжи и да чака сигнал. Както повечето неща в боя и особено в Афганистан, зоната за кацане се намираше далеч от оптималното, отчасти заради пейзажа и отчасти заради конструкцията на хеликоптера — висок таван на полета, но е голяма площ за кацане. Хеликоптерът можеше да каца нависоко, но му трябваше доста голяма площадка, за да качи оттам бойците. В този случай зоната за кацане се намираше сгушена от запад и от юг между проломи и била, от които можеха да я обстрелват с малокалибрено оръжие.
— Острие, тук Сърп. Край.
— Казвай, Сърп.
— Готови сме за вдигане. Вятърът е три до шест от север на юг. Гореща Лима Зулу[11], съставът и посоката неизвестни.
— Разбрано, гореща Лима Зулу. Три минути.
След две минути се чу ново съобщение:
— Сърп, тук Острие на път за вас, маркирай позицията.
— Разбрано — отвърна Дрискол, след което се обади по радиото на Барнс: — Давай химичните лампи, Барнс.
— Разбрано, шефе. Имам синя, жълта, червена.
Химичните лампи светнаха от другата страна на каньона, след което прелетяха плавно във въздуха и паднаха върху платото. Дрискол би предпочел инфрачервена строб лампа, но нямаше, когато тръгнаха за мисията.
Дрискол извика:
— Острие, тук Сърп, пускам синьо, жълто, червено.
— Разбрано, виждам.
Чуха се ударите от перките на хеликоптера. Последва ново обаждане:
— Сърп, тук Острие. Виждам автомобили на триста метра западно от теб и наближават. Виждам две уазки. Край.
Мамка му.
— Отстрани се, отстрани се. Запомни зоната за кацане и стой на орбита.
Единствената друга опция беше да накара картечарите от хеликоптера да обстрелят уазките, но от такава височина само щяха да привлекат вниманието на други вражески групи в района. Пилотът със сигурност имаше свои процедури за влизане в бой, но тъй като Дрискол и хората му бяха долу, в лайната, сержантът даваше заповедите. Фактът, че уазките не караха бързо към тях, означаваше, че още не са ги забелязали. Дотук късметът им работеше и нямаше защо да го насилват.
— Ясно, оттеглям се — отговори пилотът.
Сержантът се обърна към Барнс:
— Имаме компания от запад. Угасете химичните лампи. Всички да клекнат.
Колоната зад него се сниши. В отговор пратиха двойно почукване по микрофона, а след няколко мига Дрискол видя два приведени силуета, които се изкачваха по платото. Лампите угаснаха.
Фаровете на уазките в каньона сега не се движеха. Дрискол дочу далечното ръмжене от пробитите им гърнета. След продължителни тридесет секунди двигателите изреваха и машините поеха надолу по каньона, като се отдалечиха една от друга. За сержанта това се оказа лош знак. Обикновено уазките се движеха в колона. Разделяха се само ако очакват неприятности.
— Покрий се — обади се той на екипа. — Онези ловуват.
После нареди на хеликоптера:
— Острие, тук Сърп. Стой наблизо. Може да ни трябваш.
— Разбрано.
Предшествани от подскачащите светлини на фаровете по неравния терен, гумите на уазките продължиха да хрущят по каньона, докато първата машина се изравни с пролома, в който се криеха Дрискол и неговата редица хора. Спирачките изпищяха. Автомобилът спря, последван от втория на десетина метра по-назад. От прозореца на пасажера се появи прожектор и освети стените, като спря при пролома. „Продължавай, чалмо, каза си Дрискол. Няма какво да видиш тук.“ Прожекторът се завъртя в обратна посока, през прозореца на водача, и освети срещуположния пролом. След шестдесет секунди утаена. Скоростната кутия на водещата уазка изскърца и изръмжа, след което машината потегли напред и се изгуби от погледа на сержанта.
— Кой има очи? — запита той по радиото.
— Виждам го — отговори Барнс. — На петдесет метра е и кара на изток.
11
Съкращението LZ — landing zone (зона за кацане) — в армията на САЩ се изговаря Lima Zulu. — Бел. прев.