— Добро утро, госпожо О’Дей — поздрави той.
— Добро утро и на вас, господин президент — отвърна специален агент Андреа Прайс — О’Дей — главният агент на Джак. Тя имаше един много палав син на две години и няколко месеца на име Конър. Баща му се казваше Патрик О’Дей, инспектор по особено важни дела във ФБР, пряко подчинен на директора Дан Мърей, когото Джак някога назначи на този пост, и Кийлти не можеше да се бърка там, защото ФБР не ставаше за политически футбол, или поне така гласяха правилата.
— Как е малкият?
— Добре. Още не е съвсем сигурен за какво е гърнето. Плаче, като го види.
Джак се засмя.
— Джак беше същият. Арни ще дойде във вторник към десет сутринта — каза той. — Ще вечеря, а после ще преспи тук.
— Ясно, не трябва да го проверяваме съвсем цялостно — отговори Андреа.
Но въпреки това за всеки случай щяха да пуснат неговия социален осигурителен номер в компютрите на националната система за информация за престъпността. Тайните служби имаха доверие на малцина, дори в собствените си редове, откакто Ареф Раман беше преминал към лошите. Голямо главоболие причини на службата. Но пък именно нейният съпруг помогна да се оправят нещата и Раман го очакваше дълъг, дълъг престой във федералния затвор във Флорънс, Колорадо. Най-мрачен от всички федерални изправителни домове, затворът във Флорънс имаше най-високата степен на сигурност, вкопан в твърди скали и изцяло под земята. Неговите гости виждаха слънчевата светлина предимно на черно-бял телевизор.
Райън се върна в кухнята. Можеше да иска повече. Службата пазеше много тайни. Джак можеше да получи отговор, защото самият той е бивш президент, но не желаеше да пита.
А имаше и още работа. Затова си наля нова чаша кафе и се отправи към библиотеката си, за да работи по глава 48, част 2 — Джордж Уинстън и данъчната система. Системата работеше добре, докато Кийлти не реши, че някои хора не заплащат „справедливо дължимото“. Разбира се, Кийлти определяше какво е „справедливо“ сам и окончателно.
11
ТАЗИ СУТРИН САЙТЪТ XITS съдържаше прехванато криптирано съобщение, за което Колежа имаше ключ. Съдържанието беше възможно най-скучното — дотолкова, че не си струваше дори да се криптира. Нечия братовчедка имаше момиченце. Този текст, изглежда, беше код. По време на Втората световна война изразът „Столът е до стената“ служеше за известяване на френската съпротива да свърши нещо срещу окупационната германска армия. „Жан има дълги мустаци“ им казваше, че предстои дебаркирането на френския бряг, както и „С монотонна унесеност ранява сърцето ми“.
„Е, какво ли означава това?“ — зачуди се Джак. Може би някой наистина е родил момиче, но събитие като това не значеше много в арабската култура. Или пък е извършен голям (или малък) трансфер на пари, защото точно така оттук следяха действията на противника. Колежа елиминираше извършителите на такива трансфери. Един от тях се казваше Уда Бин Сали и умря в Лондон от същата писалка, с която Джак отстрани МоХа в Рим, защото беше научил, че последният е много лошо момче.
Нещо привлече погледа му. Списъкът на получателите на съобщението включваше твърде много френски адреси.
„Дали не се готви нещо?“ — замисли се той.
— Пак ли се хващаш за сламки? — запита го Рик Бел след десетина минути. Също като Джак, шефът на отдела за анализи в Колежа смяташе, че новината за бебето съвсем не е сериозен повод за вълнение.
— Какво ти остава, ако си в купата слама? — отвърна Джак. — Ако пренебрегнем бебето, вниманието се насочва единствено към някои банкови трансфери, но момчетата от долния етаж ги проучват сега.
— Има ли големи?
Райън поклати глава.
— Не, не се събира и половин милион евро. Пари за бонбонки. Сега ползват нова колекция кредитни карти. Та не можем да следим самолетните билети. Впрочем Бюрото се занимава с тези неща, доколкото това е възможно без нашата сбирка от шифрови ключове.
— А тя няма да ни е полезна още дълго време — предположи Бел. — Не след дълго ще сменят системата си за криптиране и ще трябва да започнем отново. Можем да се надяваме само, че няма да го сторят, преди да разкрием нещо важно. Друго има ли?
— Единствено въпроси от типа къде се крие Голямата птица. Никаква информация нямаме за това.
— Агенцията за национална сигурност следи всяка телефонна система в света. Дотолкова, че компютрите едва смогват. Искат да закупят два нови сървъра от „Сън Майкросистемс“. Ще ги получат тази седмица. В завода в Калифорния вече ги слагат в кашони.