Денят в работата му премина нормално — продаваше филми на видеокасети и дискове, предимно американски филми с дублаж на френски или със субтитри, което пък позволяваше на клиентите му да пробват училищния си английски. (Колкото и да презираха французите Америка, филмът си е филм, а французите обичаха киното повече от всеки друг.)
Значи утре ще започне да събира екипа и да планира мисията, което беше лесно да се каже, но трудно да се свърши. Но той знаеше това, въпреки че трябваше да действа в апартамента, а не на терен. Част от работата можеше да се свърши в квартирата, по интернет, но само най-общите неща. Конкретните факти за целта можеха да станат ясни само на терена, но подготовката тук щеше да им спести ценно време в бъдеще. Част от организацията вече съществуваше и досега информаторът им изглеждаше сигурен и надежден.
Какво му трябваше за мисията? Хора. Вярващи. Четирима. Само толкова. Един трябваше да разбира от експлозиви. Непроследими коли — това, разбира се, не е проблем. Добри езикови умения. Трябваше да изглеждат по необходимия начин, което не е трудно предвид мястото на целта, където малко хора разбираха от цвят на кожата, а и самият той говореше английски без особен акцент, та и това нямаше да е проблем.
Но най-вече всеки член на екипа трябваше да е истински вярващ. Да желае да умре. Да желае да убива. Незапознатите смятаха, че първото е по-важно, но въпреки че доста хора искаха да се жертват, щеше да е много по-добре, ако го правят за каузата. Те считаха себе си за свети воини и мечтаеха за своите седемдесет и две девственици, но си оставаха младежи без особени перспективи, на които религията даваше път към величие, каквото иначе не можеха да постигнат. Всъщност поради наивността си не проумяваха дори и това. Но пък точно затова той беше водач, а те — последователи.
12
МАКАР ДА НЕ ПОЗНАВАШЕ този мотел, жената не се затрудни да го открие, защото той се намираше на оптимистично наречената Главна улица в град Бийти — всъщност улицата представляваше около километър път между шосета 95 и 374 и разрешената скорост по нея беше 45 километра в час.
Въпреки външния си вид хотелът — Мотел 6 от Долината на смъртта — предлагаше относително чисти стаи, които миришеха на дезинфекциращ сапун. Тя не само че познаваше много по-лоши места, но и предлагаше своите… особени умения в по-лоши хотели. И с по-лоши мъже за много по-малко пари. Ако не друго, най-много я притесняваше името на мотела.
Кряшенска татарка[12] по рождение, Алисън, с истинско име Айсилу, което на турски означаваше красива като луната, беше наследила от майка си и баща си, както и от предците си, здравословно уважение към неявни и явни предзнаменования, а името Мотел 6 от Долината на смъртта определено минаваше към втория вид.
Но това нямаше значение. Предзнаменованията са непостоянни, а смисълът им винаги трябва да се тълкува. В този случай името на мотела май не важеше за нея, защото тя беше впечатлила твърде много клиента и той не представляваше заплаха — директна или не. А и онова, за което идваше тук, не й налагаше да мисли много — така добре беше обучена. Помагаше също фактът, че мъжете се оказаха прости, предсказуеми същества, ръководени от най-долни потребности.
— Мъжете са глина — каза веднъж нейната първа инструкторка Олга, а и самата тя се досещаше за тази истина още на единадесет години заради лепкавите погледи на момчетата от нейното село, както и от вечно следящите я очи на някои от мъжете.
Още преди да настъпят промените и тялото й да разцъфне, тя знаеше инстинктивно не само кой е слабият пол, но и кой е по-силният. Мъжете имаха по-голяма физическа сила, което носеше своите ползи и удоволствие, но Алисън употребяваше друг вид сила, която й служеше добре, пазеше я в опасни ситуации и улесняваше живота й в трудни времена. И сега, на двадесет и две години, оставила селото далеч назад, тази нейна сила я правеше богата. Освен това, за разлика от повечето предишни работодатели, сегашният не искаше първоначално прослушване от нея. Дали заради строгите й религиозни идеали, или заради професионализма, приеха сериозните й намерения безрезервно заедно с препоръката, дадена от непознат за нея човек. Със сигурност последният имаше влияние. Вече преустановената програма, по която я обучаваха, беше съществувала в строга тайна.