— Е, как е работата? — запита той.
— Добре, все едно и също — обиколки, разговори, давам си телефонните номера и показвам на лекарите малко деколте…
— Хей!
— Спокойно, шегувам се. Много от тях се притесняват от проблеми с върнатите от пазара лекарства.
— Тези, дето ги даваха по телевизията ли? Болкоуспокояващите?
— Точно тях. Производителят ни оказва голям натиск да продължаваме да ги пласираме.
Той знаеше, че тя се занимава с продажба на фармацевтични продукти и че живее в град Рено. „Срещнаха“ се в кафенето „Старбъкс“ в книжарница „Барнс и Ноубъл“, когато се оказа, че не й достигат пет цента да си плати кафето. Стив, който се редеше след нея, нервно предложи да доплати. Въоръжена с досието му, или с малкото материал от него, който й трябваше, и добре запозната с навиците му, тя беше уредила лесно тази среща и още по-лесно се възползва от нея, като изрази интерес към книгата, която той четеше — инженерна механика, която изобщо не я интересуваше. Той не забеляза това, защото се развълнува твърде силно от факта, че такова красиво момиче му обръща внимание.
— Абе инженерни неща — каза тя. — Не знам как го правите. Опитах да прочета една от книгите, които ми даде, но нищо не разбрах.
— Е, ти си доста умна, ясно е, но материята е суха. Не забравяй, че съм учил четири години в колеж за това и не научих нищо от практическа полза, докато не започнах работа. Технологичният институт в Масачузетс ми даде голяма подготовка, но тя е нищо в сравнение с онова, което научих впоследствие.
— Например?
— Ами, разни неща.
— Като?
Той не отговори.
— Добре де, добре. Разбирам, мистър важен свръхсекретен мъж.
— Не е така, Али — отговори той с леко хленчещ глас. — Просто ни накараха да подпишем документи — споразумения за поверителност и подобни.
— Така ли! Значи си важна клечка.
Той поклати глава.
— Не. Нали знаеш как правителството е… параноично до дупка. По дяволите, изненадан съм, че не ни подложиха на тест с детектора на лъжата, но кой знае?
И какво е в такъв случай? Оръжие и бомби и такива неща, така ли? Чакай… ти да не се занимаваш с ракетна техника?
Той се засмя.
— Не с ракети. Инженер по механиката — средно ниво, обикновен инженер.
— Шпионин, тогава?
Алисън се облегна на лакът, като позволи чаршафът да се хлъзне надолу и да оголи бледата й гърда.
— Това е, нали? Ти си шпионин.
— Не, и шпионин не съм. Искам да кажа, виж ме. Аз съм смотаняк.
— Идеалното прикритие.
— Е, голямо въображение имаш, признавам ти го.
— Извърташ въпроса. Но така се издаде — ходът ти беше съвсем като на истински шпионин.
— Не. Съжалявам, че те разочаровам.
— Тогава какво? Кажи ми…
— Работя за МЕ — Министерство на енергетиката.
— Ядрена енергия и такива неща, така ли?
— Да.
Всъщност тя знаеше точно какво работи той, къде работи и какво става там. Но търсеше — те търсеха — нещо много по-конкретно. Уверени бяха, че той разполага с информацията, че вероятно я носи в главата си и че ако не е така, със сигурност има достъп до нея. Алисън се запита разсеяно защо ли са избрали нея, вместо просто да го отвлекат от улицата и да измъкнат информацията със сила. Подозираше, че е така заради мястото, където той работеше, и заради ненадеждността на мъченията. Ако Стив изчезне или го открият мъртъв дори при най-малко подозрителни обстоятелства, щеше да се проведе разследване не само от местната полиция, но и от ФБР, а вероятно работодателят й желаеше силно да избегне подобни неща. И все пак фактът, че не са избрали по-директен метод, й говореше нещо. Необходимата им информация беше съществено важна и изключителна. Може би Стив бе единственият използваем източник на информацията, което означаваше, че тя или е силно защитена, или той е от малцината, които я разбират.
Не че това имаше значение. Тя щеше да свърши работа, да вземе парите и после… кой знае?
Хонорарът й беше значителен, вероятно достатъчен да й позволи ново начало на друго място и да си изкарва хляба по различен начин. Нещо обикновено, като да стане библиотекарка или счетоводителка. Усмихна се при тази мисъл. Обикновеното сигурно е приятно. Но трябваше да е много внимателна с тези хора. Както и да планираха да използват информацията, тя определено имаше смъртоносна важност. Достатъчна, за да убиват за нея.