Е, трябваше отново да започва работа…
Мързеливо прокара пръсти по гърдите му.
— Ти не си в опасност или нещо такова, а? Искам да кажа от рак или подобни болести?
— А, не — отговори той. — Не. Е, може да има някакъв риск, но имат протоколи и правила, наредби… толкова са, че трябва доста да сбъркаш, за да пострадаш.
— Значи не се е случвало на никого досега?
— Случвало се е, но обикновено става дума за глупости, примерно някой да не си мръдне крака и да го прегази мотокар, или пък да се задави с чипс в кафенето. Имахме и няколко по-сериозни случая в… в други места, но обикновено някой иска да сече завои и затова се получава така, но дори и в такива случаи има резервни системи и процедури. Повярвай, скъпа, в пълна безопасност съм.
— Добре. Радвам се. Не искам да мисля, че ще се нараниш или разболееш.
— Няма да се случи, Али. Много внимавам.
„Ще видим“ — каза си тя.
13
ДЖАК-МЛАДШИ СЕ ПРИТИСНА до стената и тръгна напред по нея, като усещаше как треските на грубите дъски закачат ризата му. Стигна до ъгъла и спря, стиснал оръжието в две ръце и с насочено към земята дуло. Не както в Холивуд или в полицейските предавания по телевизията, където носеха пистолета с вдигната цев до лицето. Да, изглежда готино — нищо не можеше да подчертае лицето на героя по-добре от едрия „Глок“, — но тук не ставаше дума дали изглежда готино, а за това да останеш жив и да повалиш лошите. Да пораснеш в Белия дом, заобиколен от професионалисти от Тайната служба, които познаваха пистолетите по-добре от собствените си деца, имаше предимства.
Проблемът с холивудския начин на държане на пистолета беше двоен — пречи на погледа и позволява влизане в засада. Държането на пистолет в реалния свят изисква точна стрелба под напрежение, а за това от своя страна е необходима правилна настройка и добро визуално възприятие на ситуацията. За първото трябва подготовка, за второто — механика. Много по-лесно и по-ефективно е да вдигнеш пистолета, да видиш добре целта и да стреляш, отколкото да го правиш в обратен ред. Другият фактор — засадата — се отнася за ситуациите, при които правиш завой и се озоваваш лице в лице с лошия. Искаш ли пистолетът да е вдигнат до лицето ти или да сочи надолу, откъдето би могъл може би да гръмнеш лошия в краката, преди той да ти се нахвърли и ситуацията да дегенерира в борба без правила? Това не се случва често, разбира се, но според Джак за истинския стрелец е по-добре да се бори с някой лош, който има един-два деветмилиметрови куршума в крака си.
„Теория, Джак“ — напомни си той и се върна към реалността. Теориите са за класната стая, не за реалния свят.
Къде, по дяволите, е Доминик? Разделиха се при предната врата — Доминик тръгна надясно, към задните стаи на къщата — вероятно по-трудния път, — а Джак пое наляво към по-откритите кухня и хол. „Не се тревожи за Доминик, а за себе си.“ Братовчед му работеше във ФБР, затова не му трябваха уроци за тези неща.
Джак премести пистолета в лявата ръка, избърса потта от дланта си в крачола на панталона и пак хвана оръжието както преди. Пое си дъх, направи къса крачка назад и надникна зад ъгъла. Кухня. Надясно се виждаше хладилник, тъмнозелен барплот, мивка от неръждаема стомана и микровълнова печка отляво, а масата и столовете се намираха доста встрани, след барплота до задната врата.
Джак се огледа, но не забеляза никакво движение и затова излезе напред, като държеше пистолета на височината на рамото си. Промъкна се в кухнята, като местеше поглед, а дулото следваше очите му. Ако не го лъжеше интуицията, сводестият коридор напред и вдясно водеше към хола. Доминик трябваше да се появи от другата страна, отдясно…
— Джак, задният прозорец на спалнята! — извика Доминик отнякъде навътре в къщата. — Един избяга! През страничния прозорец! Бял мъж, червено яке, въоръжен… след него съм!
Джак устоя на импулса да се втурне напред, а вместо това продължи към кухнята и надникна зад ъгъла в хола. Чисто. Приближи към вратата за терасата, като застана до лявата страна на касата, с надеждата, че е зад гредите за гипсокартона, които на теория биха спрели или забавили всеки предназначен за него куршум, а после се наведе, за да погледне през прозореца към алеята навън. Вдясно забеляза силует: синьо яке, жълти букви. Якето от ФБР на Доминик. Джак отвори вратата, отново се огледа и след това бутна комарника. В тухлената стена срещу него се виждаше тъмен отвор за врата, а отдясно — голям зелен кош за боклук. Тръгна към него с вдигнат пистолет, като търсеше цели. Забеляза сянка при вратата и се извъртя навреме, за да види силует на мъж на прага.