— Освен това, Джак — добави Доминик, — онзи в Италия нямаше просто да се пенсионира един ден. Много хора щяха да загинат, преди някой да го изпрати по пътя му. За мен това е истината. Добре е лошият да си получи заслуженото, но нашата работа не е просто да отмъщаваме. Ако правиш така е все едно да затвориш кошарата, след като конете са излезли. Аз предпочитам да спра онзи, който мисли да отвори вратата на кошарата.
Брайън изгледа брата си близнак, поклати глава и се ухили.
— Проклет да съм. Мама винаги казваше, че ти си философът в семейството. Не го вярвах чак досега.
— Да, да — промърмори Доминик. — Не е философия, а математика. Убий един, спаси стотици или хиляди. Ако говорим за свестни хора, които спазват закона, уравнението ще е по-трудно, но тези не са такива.
— Съгласен съм с него, Джак — каза Брайън. — Имаме възможност да свършим малко истинска работа. Но ако мислиш да правиш тези неща, защото според теб отговорът е в отмъщението или защото ще си като Джеймс Бонд…
— Не е това, което…
— Добре, защото отговорът не е този, никак даже. Нещата са грозни и точка. А отмъщението е лош мотиватор. То те прави немарлив, а немарливостта е смърт.
— Знам.
— И какво ще направиш по въпроса?
— Ще говоря с Гери и ще видя какво ще каже.
— Ами подготви си адски добри локуми — посъветва го Доминик. — По дяволите, Гери пое риск, че изобщо те нае. Баща ти щеше да откачи…
— Нека аз се тревожа за баща си.
— Добре, но се лъжеш, ако мислиш, че Гери просто ще ти даде пистолет и ще каже: „Иди и направи света безопасен за демокрацията.“ А нищо не става без него.
— Знам.
— Добре.
— И така — каза Джак, — ако аз говоря с него, ще дадете ли по едно рамо?
— Разбира се, с пълна сила — отговори Брайън. — Но това не е демокрация, Джак. Ако приемем, че не ти откаже на момента, вероятно ще се допита до Сам. — Сам Гренджър беше шеф на операциите в Колежа. — Съмнявам се, че ще пита нас.
Джак кимна.
— Май си прав. Е, както каза, добре е да подготвя много добри локуми.
14
ЕСЕНТА БЕШЕ ТУК. Познаваше се по вятъра и ледовете, които се отделяха от брега и разкриваха черните води на Северния Ледовит океан. Не можеше да става по-студено и да няма лед, а лед имаше в изобилие, просто за да напомня, че тук лятото в най-добрия случай минава като миг. Майката природа си оставаше мрачна и безсърдечна както винаги, дори тук под кристално синьото небе и няколко бели като памук облаци.
Базата приличаше на тази от първото му назначение в Полярни преди дванадесет години, точно когато Съветските военноморски сили започнаха съкращенията. О, да, имаха няколко кораба, но повечето стояха вързани в работещите пристанища на Колския залив и на тях служеха хора, останали във ВМС или защото трябва, или защото нямаше за какво да се прибират у дома. Имаше и няколко кораба с екипажи, съставени почти изцяло от офицери, които всъщност получаваха заплата няколко пъти в годината. Виталий беше от последните хора, призовани в бившите съветски ВМС и за свое учудване откри, че работата му харесва.
След безмозъчното основно обучение го направиха старшина и помощник-боцман. Работата беше трудна, много трудна, но удовлетворителна и му даде полезен занаят. Той лично спечели от разпадането на съветските ВМС, като закупи с отстъпка стара, но добре поддържана десантна амфибия Т-4 и я пригоди за пътници. Водеше предимно научни експедиции из района за неща, които не го интересуваха, но имаше и ловци, които искаха да превърнат някоя бяла мечка в скъп килим.
Пътникът за тази седмица го чакаше на брега в малко рибарско селце. Преди два дни беше качил оборудването — прясно боядисан камион ГАЗ с четири водещи колела, нови гуми и здрава триъгълна рама отгоре, докаран от анонимен шофьор, който също като него вероятно беше получил парите си в евро. Както всеки добър капитан, Виталий прегледа целия товар и с изненада откри, че камионът няма никакви идентификационни надписи, дори и номер на двигателя. Макар тази задача да не е особено сложна и да не изисква монтьор, Виталий реши, без да знае защо, че друг, а не клиентите му, е свършил тази работа. Значи, идват тук, купуват газка в добро състояние, плащат щедро на някого да я обезличи, а след това наемат частен кораб. Прекалено много пари за харчене и прекомерно силен интерес към анонимността. Какво ли означаваше това?
Нямаше смисъл човек да е прекалено любопитен. Умните хора знаеха колко опасно е да си любопитен, а той обичаше да мисли, че е достатъчно умен. Парите също се грижеха за паметта, както мислеше цялата група без колебание. Водачът им, с очевиден средиземноморски произход, искаше Виталий да го нарича Фред. Не ставаше дума за някаква хитрост, а за прякор, нещо като шега помежду им, която Фред беше потвърдил с високомерната си усмивка при първата им среща.