„Отвертка“ — помисли той и в този момент разбра какво тревожеше мислите му. Чистачът опитваше да свали с отвертка кечето, което се захваща към машината с гайка в средата.
С разтуптяно сърце Джак стигна до въпросната зала и спря пред нея. През прозореца струеше светлина, но отвътре не се чуваха никакви звуци. Джак почака, после отиде до вратата и опита да я отвори. Заключено. Надникна през прозореца. Машината все още стоеше там. Чистача го нямаше. Плоската отвертка лежеше на пода.
Джак се извърна и затича към лекционната зала. Спря до вратата, пое си дъх, натисна я бавно, след което я затвори леко. Няколко души го погледнаха, както и един от агентите на Андреа. Агентът му кимна, след това продължи да оглежда залата.
Джак започна собствен оглед, като отначало търсеше син комбинезон, но после бързо изостави идеята — чистачът нямаше да влезе тук. Отзад също не би могъл, защото екипът на Андреа заключваше входа. „Кой ли е?“ — питаше се той, докато разглеждаше морето от лица. Аудитория, агенти, охрана на университета…
До източната врата стоеше един полицай, чието лице отчасти се криеше в сенките. И той като агентите оглеждаше хората. Като агентите… Джак продължи да оглежда и да брои охранителите на университета. Общо петима. Но не оглеждаха аудиторията. Тъй като не бяха обучени за лична охрана, те не насочваха вниманието си към аудиторията — най-вероятната заплаха, а към сцената. Освен охранителят на източната стена. Мъжът завъртя глава и лицето му за миг застана под лъча светлина.
Джак извади телефона си и изпрати съобщение на Андреа: „Охранител, източна стена = чистача.“
На сцената Андреа стоеше на три метра зад подиума, малко вляво. Джак видя как тя вади телефона си, проверява екрана и го връща в джоба. Реакцията й беше мигновена. Приближи микрофона на китката си до устата си. Агентът на централната пътека в залата спокойно се върна назад, после сви надясно по покритата с килим пресечна пътека и тръгна към източната стена Джак забеляза как Андреа застава до баща му в позиция, която я постави между него и охранителя.
Агентът от централната пътека стигна до източната стена. Охранителят, който сега се намираше на десет метра от него, завъртя глава към агента, погледна го съвсем за малко, след това върна поглед към сцената, където Андреа беше застанала между него и лектора. Баща му я погледна, но продължи да говори. Джак мислеше, че баща му със сигурност знае какво прави Андреа, но не знае дали има някаква конкретна заплаха.
Охранителят при източната стена забеляза хода на Андреа. Спокойно пристъпи надолу по пътеката и се наведе над ухото на една жена. Жената вдигна изненадана поглед към него, а след това стана. Усмихнат, охранителят я подхвана за лакътя и като пристъпи от дясната й страна, я поведе към изхода до сцената. Когато минаха край четвъртия ред, Андреа пристъпи още напред, за да продължи да му пречи.
След това разкопча сакото си.
Охранителят внезапно прехвърли лявата си ръка от лакътя на жената към яката й, после се отмести встрани, като премина странично покрай първия ред. Жената извика тихо. Хората извърнаха глави. Дясната ръка на охранителя се пъхна в панталона отпред. Рязко дръпна жената пред себе си като щит. Андреа вдигна пистолета си.
— Не мърдай! Тайна служба!
Зад нея другите агенти вече заобикаляха бившия президент, като го натиснаха да се наведе и бързо го изведоха от далечната страна на сцената.
Охранителят вдигна ръка, в която стискаше полуавтоматичен деветкалибров пистолет. Когато видя, че целта му се изплъзва, той допусна грешката, която Андреа чакаше. Тя вдигна пистолета успоредно на пода и пристъпи напред. И на десетина сантиметра встрани от зоната, защитена от живия му щит.
Андреа стреля веднъж. От три метра нискоскоростният куршум с кух връх улучи охранителя в главата между лявото око и ухото. Проектиран за близка стрелба в оживени места, куршумът свърши работа точно като в рекламата. Разду се в мозъка на охранителя, изразходва цялата си енергия за хилядна от секундата и спря на пет сантиметра от другия край на черепа, както по-късно щеше да се види от аутопсията.
Охранителят падна, като умря още преди да стигне килима.
— Андреа сподели с мен, че заслугата е твоя — каза в лимузината двадесет минути по-късно бившият президент Райън.
— Само изпратих сигнал — отговори Джак.
Всичко му изглеждаше нереално, особено след стрелбата. Въпреки кратката поредица от събития — пет секунди от момента, в който охранителят беше вдигнал жената от стола й, до мига, в който изстрелът на Андреа го повали, мислите на Джак работеха като на забавен кадър. Аудиторията остана толкова шокирана от стрелбата, че извикаха само няколко души, и то от хората, пред които беше паднал мъртвият убиец.