— Къде се храниш в Неапол?
— Момче, много трябва да се постараеш, за да намериш лош ресторант в Италия — отговори Доминик. — На улицата се купуват неща, които не са по-лоши от храната в повечето ресторанти тука. Но има едно сериозно добро заведение. Собственикът е истински паезано.
Брайън се включи:
— В Неапол, на брега, на около миля от голямата крепост, има един ресторант на име „Ла Берсалиера“. Знам, че рискувам да се сбием, но заявявам, че това е най-добрият ресторант на света.
— Не. В Рим е и се казва „При Алфонсо Ричи“, на около миля източно от Ватикана — произнесе се Доминик.
— Сигурно си прав.
Храната пристигна с още вино и разговорът се насочи към жените. И тримата имаха приятелки, но не ходеха сериозно с тях. Братовчедите Карузо се шегуваха, че търсят идеалната италианка, а Джак казваше, че търси момиче, което може да „заведе вкъщи при мама“.
— Та какво ще кажеш, братовчед? — запита Брайън. Не ги ли харесваш малко по-големи мръсници?
— В спалнята ли? О, да — отвърна Джак. — Но сред хората… Не си падам много по големите деколтета и голите задници.
Доминик се засмя.
— Брайън, как се казва това момиче, онази де, татуираната стриптийзьорка?
— Ах, мамка му…
Доминик продължаваше да се смее. Обърна се към Джак и каза със заговорнически тон:
— Имаше татуировка под пъпа със стрелка надолу и надпис „Хлъзгаво при намокряне“. Само дето беше изпуснала буквата „X“.
Джак се разсмя.
— Как й беше името? — отново запита Доминик.
— Не казвам.
— Хайде де — подкани го Джак. — Кажи.
— Кенди.
Отново се разсмяха.
— И то ли беше сгрешено? — запита Джак.
— Да. Слагаше ударението на „и“. Добре де, добре, не блестеше с много мозък. Но пък и не се бяхме заженили. А ти, Джак? Какви ги харесваш? Като Джесика Алба може би? Или Скарлет Йохансон?
— Чарлийз Терон.
— Добър избор — отбеляза Доминик.
От един стол на бара чуха глас:
— Аз бих се хванала с Холи Мадисън[15]. Страхотни цици. Тримата се извърнаха и забелязаха една жена, която им се усмихваше. Тя имаше червеникава коса, зелени очи и широка усмивка.
— Просто си давам мнението — добави тя.
— Госпожата има право — каза Доминик. — Но ако говорим за интелект…
— Интелект? — отвърна жената. — Аз мислех, че говорим за секс. Ако ще включваме и мозък в цялата работа, то тогава избирам… Парис Хилтьн.
Изминаха няколко мига, преди по сериозното лице на жената да заиграе лека усмивка. Джак, Доминик и Брайън избухнаха в смях. Морският пехотинец каза:
— Май сега е времето да питаме дали не искате да седнете при нас.
— С удоволствие.
Жената вдигна наново напълнената си чаша вино и се премести на масата, като седна до Доминик.
— Името ми е Уенди — каза тя и добави: — С ударение на „е“. Съжалявам, но нямаше как да не ви чуя. Е, сега знаем, че Джак харесва Чарлийз, а Брайън си пада по неграмотни стриптийзьорки…
— Ох, заболя ме — обади се Брайън.
— А ти?
— Истински отговор ли искаш?
— Разбира се.
— Ами не знам как ще прозвучи.
— Опитай.
— Предпочитам червенокосите.
— Е, много си добър — въздъхна Джак.
Уенди задържа погледа си върху лицето на Доминик.
— Според мен не лъже.
— Точно така — потвърди Брайън. — В стаята му още има афиш на Люсил Бол[16].
Всички се разсмяха.
— Глупости, брат ми. Ти имаш ли си приятел? — запита Доминик.
— Имах. Приятелка. Писа ми по телефона, че не може да дойде на срещата тук.
Четиримата вечеряха, пиха още вино и разговаряха почти до единадесет часа, когато Джак обяви, че си тръгва. После и Брайън, който беше забелязал същото, както братовчед си, се извини и си тръгна и не след дълго Доминик и Уенди останаха сами. Поговориха още малко и тя каза:
— Е…
Доминик долови поканата и я прие.
— Искаш ли да се махаме?
Уенди се усмихна.
— Аз живея на две преки.
Зацелуваха се още преди вратите на асансьора да се затворят, разделиха се за малко, когато стигнаха нейния етаж, и заедно отидоха до вратата на апартамента, влязоха и започнаха да се събличат. В спалнята Уенди смъкна роклята си, под която се показаха копринен черен сутиен и бикини. Тя седна на леглото пред Доминик, хвана колана му, рязко го разкопча и се излегна на леглото.
— Твой ред е.
Кичур червеникава коса скри едното й око.
— Леле — възкликна Доминик.
— Приемам това като комплимент — отговори жената през смях.