— Трудна работа.
— Да — отговори Кларк. — Виждаш ли някой да се движи?
— Не. Жалузите са плътни. Добри и стабилни. Има наблюдателни камери на всеки ъгъл, точно под стрехите, и две по предната фасада. Най-добре е да приемем, че са две и на задната фасада — каза Стенли. — Въпросът е дали хората от охраната са имали време да натиснат бутона?
Повечето посолства имаха контролен списък за действие в критични ситуации, който всеки охранител знаеше наизуст. В началото на списъка, озаглавен „В случай на нахлуване на въоръжени лица и превземане на посолството“ или нещо подобно, има указание как трябва да бъде унищожена външната система за наблюдение на сградата. Лошите, които не виждат какво става, са по-лесни за елиминиране. Но нямаше как да се разбере дали шведите са постъпили така и затова отрядът „Дъга“ трябваше да приеме, че не само камерите работят, но и че някой наблюдава картината от тях. Добрата новина беше, че камерите са неподвижни, което позволяваше да се подберат зони без наблюдение и пропуски във видеопокритието.
Ричардс, кога залязва слънцето? — запита Кларк.
След три часа горе-долу. Според прогнозата небето ще е ясно.
„Мамка му!“ — помисли Кларк. Работата в климата на пустинята е кофти нещо. Триполи страдаше от известно замърсяване, но съвсем не като това в западните градове, и затова светлината от луната и звездите щеше да ги затрудни. Операцията щеше да зависи от броя на лошите вътре и от мястото им. С достатъчно хора почти сигурно щяха да организират наблюдение, но това нямаше да попречи на Джонстън и Лоазел. И все пак подходът към посолството трябваше да се планира внимателно.
— Джонстън… — извика Кларк.
— Да, шефе.
— Иди да се разходиш. Избери си позиции, после се върни, за да видим какво покритие и огнево поле има от всяка. Ричардс, кажи на придружителя ни да предупреди останалите. Нека нашите да работят и никой да не им се бърка.
— Окей.
Ричардс хвана Масуди за лакътя, заведе го няколко крачки настрани и взе да му говори нещо. След половин минута Масуди кимна и излезе.
— Имаме ли чертежи? — запита Стенли.
Ричардс погледна часовника си.
— Трябва да пристигнат до час.
— От Стокхолм ли?
Ричардс поклати глава.
— Тук. От Министерството на вътрешните работи,
— Господи.
Но нямаше никакъв смисъл да уредят да им пратят чертежите един по един като снимки във формат JPEG. Нямаше гаранция, че ще са по-добри от това, с което вече разполагаха, освен ако либийците не пожелаят да се обърнат към професионален печатар и да съединят отделните снимки. Кларк не мислеше да чака това да се случи.
— Динг?
— Тук съм, шефе.
Кларк му подаде бинокъла.
— Погледни.
Заедно с Дитер Вебер Чавес щеше да води един от двата щурмови екипа.
Чавес огледа сградата за две минути, а после върна бинокъла.
— Мазето?
— Още не знам.
— Обикновено лошите обичат да се крият, та според мен са на първия етаж или в мазето, ако има такова, макар че не е сигурно, освен ако наистина не са тъпи.
„Под земята няма изходи“ — помисли си Кларк.
— Ако можем поне приблизително да определим къде са заложниците и дали са заедно или са разделени… Но ако питаш мен, ще кажа, че трябва да влезем на втория етаж, до южната и източната стена, да прочистим етажа, а после да тръгнем надолу. Стандартна тактика за малка група хора всъщност. Елиминираме възвишенията на картата и поставяме лошите автоматично в неблагоприятна ситуация.
— Продължавай — каза Кларк.
— Прозорците на първия етаж не стават. Можем да се справим с решетките, но това няма да е бързо, а и ще се вдигне много шум. Но тези балкони… парапетите изглеждат доста здрави. Сигурно е лесно човек да се качи дотам. Много неща ще зависят от разположението. Ако е с повече открити площи и ненакъсано, бих казал да започнем отвисоко. Иначе просто ще ги ядосаме с няколко зашеметяващи гранати, ще пробием стените на две места с танковете „Гейткрашър“ и ще влезем.
Кларк погледна към Стенли, който кимна одобрително.
— Момчето се учи — каза той усмихнат.
— Да ти го начукам за благодарност — отговори Чавес също усмихнат.
Кларк отново погледна часовника си. „Време е.“
Лошите не бяха се обадили, а това го тревожеше. Имаше само две обяснения за това мълчание: сигурно чакаха, за да се убедят, че са привлекли вниманието на целия свят, преди да обявят исканията си, или пък чакаха, за да се убедят, че са привлекли вниманието на света, преди да започнат да изхвърлят тела през предната врата.